Ако смятате, че Париж или Венеция е най-романтичното място на света, то значи не сте видели град Агра и приказният Тадж Махал. Възприеман като най-великото постижение в монголската архитектура, мавзолеят на Шах Джахан съчетава ислямски, индийски и персийски елементи. Той е и една от най-красивите постройки, която светът познава.
Легендата разказва за младият принц Кхуррам и красивата принцеса Бегум, които след пищната си сватба и заемането на императорският престол приели имената съответно: Шах Джахан (господар на света) и Мумтаз Махал (възвишената на двореца). Тя придружавала съпруга си на всеки военен поход, но за нещастие през 1631 г. починала по време на раждане. Съкрушен от загубата си, господарят решава да увековечи любимата си като ѝ построи неповторима мраморна гробница. След двегодишният траур, през 1633 г. започнал строежът на Тадж Махал. Завършен е през 1653 г. Куполът бил направен с формата на сълза, която архитектът Иса определил като сълзата на Аллах. Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани - те са били предвидени от Шах Джахан за гробници на членове на императорското семейство, но Аурангзеб пренебрегва волята на баща си. Под залата той разположил крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан, вярвайки че те отново ще бъдат заедно и в следващият си живот. И така мистериозно всеки, който участвал в строежа на мавзолея по някаква причина, успявал да намери щастието и обичта в живота си. Затова се смята, че между многоъгълните си стени Тадж Махал е съхранил древната сила на любовта и я споделя само с онзи, който наистина я заслужава. Оттам идва и другото му име - “Храмът на неугасващата любов”.