Story by Tsugumi Ohba . Art by Takeshi Obata. ... Light Yagami is an ace student with great prospects - and he's bored out of his mind. But all that changes when he finds the Death Note, a notebook dropped by a rogue Shinigami death god. Any human whose name is written in the notebook dies, and now Light has vowed to use the power of the Death Noteto rid the world of evil. But when criminals begin dropping dead, the authorities send the legendary detective L to track down the killer. With L hot on his heels, will Light lose sight of his noble goal... or his life? This contains the first two volumes of Death Note. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
|
|
|
|
|
|
"Танцът на Смъртта" е алегоричен сюжет в живописта и литературата на Средновековието, свързан с един от вариантите на европейската иконография на смъртта и тленността на човешкото битие. През 15‒16 в., поради усъвършенстването на изкуството на гравюрата и изобретяването на книгопечатането, особено в Германия, започват да се разпространяват огромни количества общодостъпни картини на "Танца на Смъртта", във вид на отделни листа или тетрадки, където изображенията са придружени от стихотворен текст. Най-прочутото от тези издания е серията рисунки на германския художник Ханс Холбайн Млади, гравирани ... |
|
|
"Да се заскитам към безкрая така загадъчно желан..."В книгата ще прочетете вълнуващи редове за любовта, мъдри и духовити размисли, в сатиричните куплети ще почувствате болката на поета за България."Стихове мои - градини небрани, стихове мои - отворени рани, вечно болите. Пада сланата, капят листата, вие стоите на вечна стража дори в съня ми. Песни непети - деца неродени като гугутки пърхате в мене, пърхате в мене... Литнете, мили, със сетни сили, че дни броени вървят към края, вървят към края. дори в съня ми." Гого Гогов Гого Гогов (1929 - 2015) е поет и белетрист. Известен е със сборника разкази ... |
|
|
Дневник (1950 - 1951, 1955). Досие (1925 - 1958). Албум (1930 - 1957). ... Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков , толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича "Черната тетрадка". В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят. Докато той пише дневника си, други водят "записки", попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го ... |
|
|
"В ръцете си държите книга, която е магическа. Ще я прочетете наведнъж, но със сигурност не веднъж. Ще попаднете в светове, в които ще се усещате като Алиса в Страната на чудесата и ще се питате накъде ви водят: Нагоре ли? Надолу ли?... Светове, изтъкани от много истина, болка, пеперудени облаци, люлки от змии, студени кралици, самотни ездачи и приказни герои. Закъде без капризната Госпожица Рут, затворена в комфорта на лъжливото си царство, и Мартин Идън, това момче мечтател? Всички те ще оживеят по невероятен и напълно различен начин, за да ви накарат да усетите силата на бунта на едно смело сърце, което не се ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Учебникът е одобрен от МОН. ... "Скъпи единадесетокласници, Предстои ви година, в която българската литература ще ви се представи по нов за вас начин. Произведенията, които ще четете и тълкувате, са подредени не по периоди и литературни направления, а по теми: "Родното и чуждото", "Миналото и паметта", "Обществото и властта", "Животът и смъртта", "Природата". Литературата предлага различни интерпретации и модели за тяхното осмисляне. Пример за това са подбраните в програмата произведения. Темите от учебната ... |
|
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
|
"Да си живял един едничък ден с Франц означава повече от цялото му творчество." Дора Диамант след смъртта на Кафка Кой всъщност е Франц Кафка ? В най-новия си роман "Блаженството на живота" Михаел Кумпфмюлер разказва за последната година от живота на известния писател. Той описва с проникновеност и много симпатия вече тежко болния Франц, който среща голямата си любов и се опитва да започне нов живот. Дора Диамант (1898-1952) среща Франц Кафка през юли 1923 г. в Мюриц на Балтийско море, където работи като готвачка в Еврейския почивен дом за деца. Двамата живеят заедно от края на септември до март ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
