След основаването на федералната държава Австралийски съюз през 1901 г., в който се обединили шест преди това самостоятелно управлявани колонии, конкуренцията между Сидни и Мелбърн достигнала върха си. Тогава бил повдигнат въпросът за столицата на новата държава. По тази причина било невъзможно да се вземе решение в полза на единия или другия град и в крайна сметка като трудно постигнат компромисен вариант за столица била избрана доста по-малката Канбера, разположена във вътрешността на страната.
Подобно съперничество винаги оказва влияние върху развитието на градовете – и в повечето случаи позитивно. В случая със Сидни тази отдавнашна конкуренция станала импулс за решението през 50-те години на миналия век да започне строеж на оперна сграда.
Как Операта се сдобива с причудливата си форма?
За всеобща изненада конкурсното жури се произнесло в края на 1957 г. в полза на изключително амбициозния и превъзходен проект на неизвестния дотогава в международните среди датски архитект Йорн Утзон. Големите зали за представления са непосредствено под уникална покривна конструкция, състояща се от многобройни, влизащи една в друга като орехови черупки бетонни конструкции във формата на корабни платна.
Проблемите обаче не закъснели, защото изпълнението на този величав градеж се оказало неимоверно трудна работа. Най-напред покривните миди не можело да бъдат изпълнени по начина, предвиден от Утзон. Все по-огромният бюджет се оказал яма без дъно – разходите по строежа нараствали до астрономически размери заради изискванията на смелия проект. Първоначално предвидените 7 милиона австралийски долара накрая нараснали до 102 милиона австралийски долара. Накрая операта била открита чак през 1973 г.
Меню
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |