Оригиналното име на Статуята на Свободата е „Свободата озарява света”. Тя е символ на САЩ, на американската мечта и на надеждата на всички хора, пристигащи за първи път в Новия свят. Медната статуя се издига на пристанището на Ню Йорк – разположена е на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън. Тя е била първият американски символ, който милионите емигранти са виждали, прекосявайки океана от Европа.
Макар да е символ на Америка, статуята е създадена в Европа - тя е подарък от Франция за Съединените американски щати, в знак на приятелството между двете нации. Поводът за този дар е стогодишнината от независимостта на САЩ – макар да не е реализирана веднага, идеята се ражда през 1876 г. Договорката била французите да направят статуята, а американците да построят пиедестала, но набирането на средства и в двете държави (общо около 800 000 долара) забавили реализирането на идеята с почти 10 години.
Скулптор на емблематичната статуя е Фредерик Огюст Бартолди. Легендарният създател на друг световноизвестен паметник - Густав Айфел, създал Айфеловата кула, пък е човекът, проектирал вътрешната носеща конструкция на статуята. Смята се, че големината ѝ е близка до тази на Родоския колос – едно от чудесата на света, което не е оцеляло до наши дни. Що се отнася до дизайна на монумента, съществуват мнения, че Бартолди е използвал като модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си.
Статуята е създадена във Франция и е изпратена по кораб до Ню Йорк на части (350 на брой) – за целта са опаковани 214 отделни пакета. Частите пристигат в САЩ на 17 юни 1885 г., а пиедесталът е завършен едва през април 1886 г. Сглобяването на статуята отнема още няколко месеца. Официално монументът е открит от президента Гроувър Кливланд на 28 октомври 1886 г.