Предвидена да бъде камбанария на градската катедралата "Санта Мария Асунта", наклонената кула в Пиза се издига в целия си блясък от бял мрамор насред "Площада на чудесата". Известна по цял свят с необикновеният си профил и наклон, кулата е дълга 56.7 m и тежи около 14 500 тона. Архитектурното чудо е построено в типичен средновековен романски стил с готически орнаменти. Основите ѝ са положени през 1173 г., но за цялостното ѝ завършване са необходими близо 200 години. Последният, седми етаж е направен през 1319 г., а камбанарията със седемте камбани на върха е достроена през 1379 г.

Малко преди да бъде завършен третият етаж основите започват да потъват в песъчливата почва и сградата постепенно се накланя на север. Строителите решават да укрепят подпорите ѝ с камъни, но отклонението от оста продължава. През следващите сто години кулата остава непокътната, поради местното участие във войната. Има достатъчно време за нови архитектурни планове за подпори, изчисления и хипотези какво всъщност е накарало кулата да се наклони. 1272 г. започва изграждането на нови три етажа. Предвидено е те да балансират наклона в обратна посока, за да може постройката да се изправи. Желаният ефект, обаче, така и не се получава, защото кулата се накланя отново в същата посока и то още по-застрашително. Половин век по-късно, през 1319 г. този факт не спира строителите да добавят и седмият етаж с камбанарията към нестабилната на външен вид постройка.

Днес кулата в Пиза е едно от Седемте чудеса на света и най-интересното е, че наклонът ѝ става все по-осезаем всяка година. В момента е близо 4 m.