Рабо Карабекян е еднооко старче, провалил се художник и ветеран. Изоставен от кръвните си роднини, другарите от ротата и съмишлениците по четка, той е превърнал дома си в музей, а самия себе си - в пазач на миналото, който крие последната си тайна в заключен хамбар. Рабо дружи с легенди като Джаксън Полък и Марк Ротко, тъй като сам е един от основоположниците на абстрактния експресионизъм - школа, която не символизира нищо и със своята себевглъбеност отлично обрисува съвременното състояние на света. В мнимата автобиография на своя герой неподражаемият Кърт Вонегът засяга силно смущаващи въпроси за стойността не само на ... |
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо , Агата Кристи и Уди Алън , и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка , разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Нонка Богомилова . Съставители: Силвия Кръстева, Антоанета Николова . ... "Цялата пъстра палитра и човешкото богатство на житейско дело на проф. Богомилова провокира идеята да намерим отзвука и рефлексията на създаденото от нея в начинанието на този сборник. Отначало идеята много трудно намери съгласието на проф. Богомилова. С присъщата си скромност тя се съпротивлява доста дълго, но накрая нашата упоритост и решимост я убеди да се впуснем в това начинание. И тогава започнаха да идват прекрасните текстове в този сборник! В обхвата на авторите и на разноликия отзвук на ... |
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |