Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски , Бенковски, Паисий Хилендарски , Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
|
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
|
Позволете на подсъзнанието си да работи за вас! Как да отслабнем трайно и без да страдаме? Само за жени! ... Използвайки бързи, мощни и модерни техники, Ирина Ставрева предлага един напълно нов начин за това, как да работите със 100% от вашия капацитет и да превърнете мечтите си в реалност. Посвещавайки всеки ден по 45 минути от вашето време на този аудио сеанс, в продължение на 28 дни, вие наистина ще постигнете пълен контрол над живота си. За да позволите на хипнотичните внушения да проникнат ефикасно в подсъзнанието ви е необходимо да седнете или легнете удобно и на тихо, спокойно и безопасно за вас място. ... |
|
|
Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
|
|
В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
|
"В тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология. Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
Реймънд Чандлър оказва голямо влияние върху развитието на световната криминална литература. Той е признат от редица именити критици и писатели, сред които са Одън, Ивлин Уо и Ян Флеминг. Писателят изгражда свой оригинален, ярко изразен и ясно различим стил. Подобно на други световноизвестни криминални автори (като Агата Кристи и Артър Конан Дойл ) и той създава меланхоличен и морален персонаж - главно действащо лице в романите му. Това е частният детектив Филип Марлоу. Филип Марлоу е гениален детектив, способен да намери изход от лабиринта на всяко престъпление, виртуоз на пистолета и незабравимите лафове, ... |
|
|
Книгата представя: Вендетата на ВИС срещу братя Диневи. Как Жоро Илиев уби руски мафиот в Слънчев бряг? Всичко за леля Рилка - тайната ясновидка на ВИС. Ортак на Илиеви щеше да отвлече княгиня Калина в Мадрид. Висаджии рекетират Симеон Сакскобургготски за 10 000 долара. Защо се алкохолизира леля Венка, майката на братята? Тайните на Кристина, любимата на Васко Илиев, която роди дете на Любо Пенев. Ванга съветвала Васил Илиев. Ренета Инджова, Асен Мичковски и Иван Татарчев - лобито на ВИС във властта. Надя Чолакова е известен разследващ журналист, майстор на криминалния репортаж. Специализира " ... |
|
|
"Етюд-и-те на София" е фотографски проект, който започва през 2015 -а като фейсбук страница и бързо се превръща във визуална хроника на града. Авторът на снимките Иван Шишиев запаметява с фотоапарата си разнообразни места, хора и моменти от столицата. Част от тях са познати на мнозина, други остават забулени в неизвестност, но всички са обединени от красивата картина, която създават. За първи път в луксозен албум са събрани най-емблематичните снимки от проекта. ... |
|
|
Фототипно издание. ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш фотокопие на една българска светиня. В края на този ръкопис се посочва, че той е преписан през 1348 г. от многогрешния монах Лаврентий за блажения и христолюбив, върховен и самодържавен цар на българи и гърци Иван Александър. Сборникът е известен сред научните среди като, Лаврентиев сборник, Сборник на Йоан-Александър, Синодален сборник. Той съдържа текстове с разнородно съдържание. Някои от тях са преводи от гръцки език: биографията на Йоан Милостиви; патетични разкази от живота на египетски и палестински монаси (За осемте духовни порока на Нил ... |
|
|
Книгата запълва липсата на оперативна литературна критика, на трибуна за оценка и анализ на творбите на българските писатели. Роза Боянова в книгата си "Ескизи към портрети на писатели" споделя спомени-щрихи към портретите на обичаните поети Иван Пейчев и Христо Фотев , представя и 32 литературно-критически текста за съвременни писатели, творили в началото на 21 век. Това са бургаски творци ( Керана Ангелова , Атанас Радойнов, Манол Манолов и други), както и гости на литературната общественост на морския град ( Петър Чухов , Иван Вълев , Джина Василева, Борче Панов , проф. Росица Йорданова и други), а в ... |
