Това е пълната история на вечното дерби между „Левски” и ЦСКА. През всичките тези 60 години се изиграват 166 мача между „сините” и „червените”, като равносметката е 76 победи за „Левски” 52 победи за ЦСКА и 38 равенства. От първия двубой на 5 май 1948 г. до последния на 2 декември 2007 г. е много време, равно на три поколения. Голяма част от тези, които са на терена или гледат от трибуните дебюта през далечната 1948 г., вече не са между живите. Беловласи старци и по-млади бащи с умиление разказват за своите синове и внуци случки от мачове между двата съперника, оставили незабравими спомени у тях. Разказват за армейците ... |
|
|
Историята на България в богат снимков материал в книгите "Непознатата България. Хора и събития", "Непознатият българин 1878-1944", "Непознатата София". ... Настоящото издание е посветено на историята на град София. Какво ново може да се научи за столицата на България в годините 1878-1944, би се запитал всеки и вероятно би си отговорил - нищо. Но все пак има неща, които са малко известни, и то не толкова като описание, а като визия. Какво е представлявал градът и как се е развивал, как са изглеждали улиците, сградите и хората в него. Къде са живели, работили и прекарвали свободното си време, ... |
|
|
Вглъбяване във вечните въпроси на битието, бродене из душевните лабиринти на човека, пространствата на неговите мисли и емоции. Философските и психологическите територии се изследват чрез езика. Може ли да бъде изразено неизразимото? Поезията търси отговора чрез богатството своите фигури и чрез жестовете на волево замълчаване и премълчаване. Такива са философските и литературните ориентири за читателите на стихосбирката „Отгласи" от София Филипова и Александра Ивойлова. Използваната поетическа форма е тази на двойки тристишия - първото тристишие съдържа философски въпрос, отнасящ се до вътрешния свят на човека и ... |
|
|
Яна Язова (1912 - 1974) нарича своя роман "Левски" моята Библия. Той е главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат. Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата сензация на XX век. Яна Язова представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе. ... |
|
|
Събрани заедно за още по-голямо забавление, двете фигурки на приказни животни ще позволят на момичетата да измислят забавни приключения, докато играят с любимата си героиня принцеса София Първа. Децата могат да пресъздават сцени от анимационния филм на "Дисни" с винаги очарователния заек Кловър и симпатичния дракон Кракъл, който са най-добрите приятели на София Първа. ... |
|
|
Изданието Левски в детските очи е един опит за първа среща на най-малките читатели с личността на Апостола. Разказът за Васил Левски и самият той се отличават много от приказките и техните герои. Апостолът на българската свобода е реална личност - той не е приказен герой, който може с лекота да прави всичко, но той прави за българите тогава и днес много повече от всички други герои. Затова и ние, неговите сънародници, го приемаме за единствената личност в българската история, която е уважавана, обичана и тачена от всички във всички времена. Книжката е с добавени стикери за изрязване, които децата да подредят и залепят ... |
|
|
"Прави чест, че именно троянец най-сетне след 140 години разкри истинския предател на Апостола без да се влияе от написаното от Иван Вазов , проф. Параскев Стоянов, Димитър Страшимиров и Иван Унджиев, а напротив със сериозен анализ на известните досега факти и документи обори техните аргументи и твърдения, като доказа че предателят на Левски е утвърдената от историографията и от местната митология като укривателка на Левски Величка Хашнова, дъщерята на поп Лукан Лилов и сестра на Марин Поплуканов. Този утвърдил се със своята дейност и изследвания е учителя Дочо Дулев, родом от троянското село Терзийско. ... |
|
|
"Няма българин, който да не е виждал стотици портрети на Левски. Ликът на Апостола на свободата грее от учебници и книги, от стените на почти всички кабинети. Бюст и паметник има в почти всички градове в страната, както и на местата, където се събират българските общности в чужбина. Когато откривали бюста му във Вашингтон през 2000-та година, по време на церемонията се събрали и много американци, които не знаели за него. Загледали се в изображението му и типично по американски възкликнали - "Уау! Какъв красив мъж! Сигурно е киноактьор, някаква звезда!" Това разказва години по-късно един от дарителите на ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа писма и личния бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски от периода 1871-1872 г., както и встъпителна студия от Ив. Гранитски. Приложенията са: Васил Левски редове от биографията, речник на чужди и по-стари български думи и изрази, употребени в документите, как е спасен архивът на Васил Левски, псевдоними на Васил Левски, и други материали. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Името на днешната българска столица произтича от едноименния храм "Св. София - Премъдрост Божия". Доказва се, че пълното име на града "Св. София" (а не само София) е не само по-духовно и с по-дълбок смисъл, но и че през Средновековието градът действително е бивал наричан "Св. София". Предлага се столицата да възвърне пълното си име. ... |
|
|
София си сбъдва мечтите, защото дори да е трудно, тя пак не се спира. Мнозина по принцип харесват доброто, обаче София го реализира. София Валдент с радост прави всичко по силите си за доброто на своята общност. Заедно с любимия си дядо тя посещава неговите възрастни приятели, разхожда домашните им любимци, събира опадалите листа и прави всичко, което трябва да бъде направено. И така до деня, в който дядо ѝ наранява крака си в кварталното сметище. На София ѝ хрумва нещо. Градът може да превърне това хлъзгаво и мръсно място в парк! Тя събира кураж и отива в кметството. Там ѝ казват, че не може да ... |
|
|
"Това не разбрах - каза Андреа, когато отминаха и свиха по Витошка към къщи. – Не разбрах, че някак естествено става всичко... Върховете се срещат с върховете, низините с низините... Англичани, турци, руснаци, българи... Като че ли има една граница, до която хората се делят по народност...какъв си, угнетен ли си, поробен ли си... И после друга някаква граница... от кои си.. от върховете ли си или си от низините... – А как трябва да бъде, мили? - попита тя. – Не знам... Преди знаех... ще бъдем равни, всекиму заслуженото... Може би пак това би трябвало да бъде... Или... Не знам. Но не мога да се успокоят, не мога да ... |
