"Светлина Фотева ни показва трудността да обичаш безрезервно и същевременно с това да запазиш независимостта на ума си. Тя се движи деликатно по острите завои на поетическото чувство." Марин Бодаков "Поезията на Светлина Фотева разкрива крехкостта на опитите ни да изградим мостове над бездните на съществуването. Богатството на нюанси в болезнената изящност на тези стихове създава поетическо пространство, достатъчно обширно, за да побере несъвършенствата на света и все пак да остави място за надеждата." Петър Чухов ... |
|
Книгата е част от поредицата "Детско-юношеска класика" на издателство "Хермес". ... Джон Дулитъл не само обичал животните, но и бил единственият лекар, който знаел техния език. Ето защо при него се стичали болни животни отвсякъде. В една мразовита зимна вечер в дома му долетяла лястовичка да търси помощ за болните маймуни в Африка. Добрият доктор заедно с приятелите си маймунката Чи-Чи, папагалката Полинезия, кучето Джип, прасенцето Гъб-Гъб, бухалът Ту-Ту и патицата Даб-Даб се качил на кораб и отплавал за южния континент, без да знае какво го очаква там. ... |
|
"Цял живот се опитвам да разказвам за нещата от живота така, че те да бъдат смислени и красиви. Поне по-леко поносими. Защото баналната действителност - сегашната и тази зад нас - обикновено е грозна и тъжна. Мисля, че една от основните разлики между животните и човека е възможността му да изобразява въображението си. Все едно дали рисува, пее или пише, или пък се преструва на сцената. Човечеството много рядко вижда няколко слънчогледа така, като ги вижда Ван Гог. То не чува птичето сипка така, както го е чул Бетовен. Това са техни версии на строгата, май непроменима или поне неразбираема за нас реалност. Дълбоко ... |
|
Двуезично издание на български и френски език. ... В сборника са публикувани текстове, прочетени като доклади на проведената в София през март 2007 г. Научна конференция, посветена на 80-годишнината на известния френски учен Жан Кюизение, чуждестранен член на БАН. В конференцията, организирана от Института за фолклор при БАН и Катедра „Етнология“ на СУ „ Св. Климент Охридски “ със съдействието на Френския институт в София, взеха участие учени от България, Франция, Германия, Румъния, Украйна, работили с юбиляря през годините. ... |
|
Зрелостта на книгата, както и изграденият вече стил, са наистина много отчетливи и правят от Калоян Христов поет, чието име няма как да бъде подминато. Достойнствата на книгата са в овладения индивидуален почерк, в играта с формата (от хайку до сериозни философски стихотворения), в разширения тематичен обхват, в намерените запомнящи се и много нестандартни и красиви метафори, в продължаващото все по-фино проникване на природното в разказа за света и аза. На пръв поглед книгата е за любовта и любимата, с познатите теми за недостижимостта и изплъзващата ѝ се същност, реплики към канона на българската поезия. Но ... |
|
"Масовите насилия съпътстват неотлъчно вековете на Човечеството от предисторията до ден днешен и те, за жалост, ще продължават и в необозримо бъдеще. Водени са безброй войни в различни времена и на различни географски ширини с участието на разни племена, народи и нации, за да се стигне до първата половина на XX век, когато кръвопролитията вземат планетарни измерения. Наричат ги Велики или Големи в зависимост от страната на спечелилите или тази на загубилите, а в някои разпространени езици тези две значение се побират в една и съща дума. С отдалечаването си във времето световните конфликти пораждат нови въпроси и ... |
|
Луничави разкази съдържа двадесет истории, писани през последните три години. Едни от тях ще ви разсмеят, други ще ви натъжат, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на този сборник, а защо ли не и на живота ни извън книгата. Здравка Евтимова (р. 1959, Перник) е носителка на редица литературни награди, сред които Златен ланец, Чудомир, Блага Димитрова, Балканика, Роман на годината 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за Една и съща река ). През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена Националната литературна награда Христо Г. Данов - за цялостен принос към българската духовност, а през ... |
|
От едната страна е Буда, дворцовият хълм, днес град-музей. Отсреща е Пеща, огнище на националното възраждане, на интелектуалното и икономическото развитие. През XIX век двата бряга се обединяват и Будапеща е наречена Лондон на Дунава. Поради географското си разположение градът винаги е бил мост между Изтока и Запада. От времето на Римската империя, епохата на Карл Велики, турското владичество, господството на Хабсбургите, превърнали я във втора Виена, до съвременната й история - университетската преподавателка Катрин Орел проследява всички важни периоди в превратния път на Будапеща през столетията. Минало и памет ... |
|
"Пеперуденият сън" е приказка за вълшебството на пеперудите. Малко момче сънува чуден сън, в който пеперудите откликват на неговите желания. Те могат да сътворят люлка за забавление, мост за да стигнеш до приятел и дори кошничка да събереш вкусни плодове. Вълшебна и вдъхновяваща история, написана с въображение. ... |
|
Забавлявайте се с веселите истории на Смърфовете в тази книжка от поредицата Смърфовски истории на издателство Хартиен свят ."За кой ли път вече мостът край реката покрай селото на смърфовете трябваше да бъде ремонтиран. Всички смърфове работеха задружно по задачата. Освен, разбира се, Ленивко, който отново се бе скрил да подремне на сянка..." Из книгата ... |
|
Разкази за свръхестественото. От автора на "Речникът на дявола". ... Настоящата книга включва басни и 29 разказа, повечето от които излизат за пръв път на български език. "Произшествие на моста над Совина река" е най-великият американски разказ. Кърт Вонегът Американският писател Амброуз Биърс (1842–1914), чиято световна слава не угасва повече от сто години, е белетрист, поет и журналист, получил известност с разказите си за Гражанската война в САЩ, както и с разкази, изградени върху свръхестествени преживявания. Под силното влияние на произведенията му са били Стивън Крейн и Ърнест Хемингуей, ... |
|
10 ключа за щастие. В свят, белязан от различия, е важно да изградим вътрешна хармония. В Щастие за деца Лео Борманс обрисува птици, които ни учат: да мечтаем; да споделяме щастието с другия; да не се гневим излишно; да даваме и помагаме; да се гордеем с нещата, които умеем; да не се страхуваме; да бъдем любопитни и да не спираме се учим. Можеш ли да полетиш по-високо, да стигнеш по-далеч? Можеш ли да дадеш криле на смелостта и вярваш ли в себе си? През образите на птици авторът размишлява върху нашите стремежи и цели и избора ни какви да бъдем, върху желанието да се свържем с другия и влиянието на нашите ... |