Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво, ...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
|
"Капсула на времето" ще те изненада! Виж себе си по нов начин през своите очи... и през очите на любимите ти хора."Животът е прекрасен и изпълнен с приключения! Може би сега не вярваш на думите ми, но твоята лична "Капсула на времето" ще ти го докаже. Вече държиш в ръце най-мощното "оръжие", което ще ти помогне да развиеш всички умения, които имаш, и да сбъднеш целите и мечтите си. Започни своето пътуване към себе си и се опознай. Как? Остави най-близките ти хора - семейство и приятели, да попълнят този личен лексикон, за да се видиш и през техните очи. Напиши за какво мечтаеш и провери ... |
|
Собственик на агенция за недвижими имоти неколкократно получава една и съща снимка - негова лична фотография от по-млади години, сниман заедно с други колеги. Смущаващото е, че при всяко ново получаване на снимката, върху лицето на някой от останалите присъстващи на кадъра има малка дупчица. В последствие се оказва, че този човек вече не е между живите... Тайна организация е по следите на специален и изключително ценен предмет. Двете различни истории се преплитат до степен, че стават една... Това е втора книга със същите герои. ... |
|
Ерик Ондрейичка е роден на 1 май 1964 г. в Стария град на Братислава, където живее и работи и до днес. Завършил е Техническия университет в Братислава. Той пише поезия повече от три десетилетия. През 2004 г. е издаден първият сборник със негови стихове "Вътрешната страна на клепачите". Втората му книга "Танцът на вечерни снежинки" се появява през 2006 г., "Петте съвършенства и други стихотворения" (2008) е музикално-поетичен компактдиск, записан съвместно с музиканта Милош Железък. Следват стихосбирката за деца "Какво се крие в молива?" (2009), "Очи и рими - нощни песни от ... |
|
Животът е по-безкраен от смъртта - това е прозрението, което получава капитанът на кораба, докато гледа на неговата палуба Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно, събрани петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни заедно с нощите им след началото на тяхната любов."Фермина Даса обаче не се остави да я зарази мрачното му настроение. Той естествено се помъчи да ѝ го предаде, докато тя му помагаше да пъхне крака в панталоните и закопчаваше многобройните копчета на ризата му. Но не успя, защото Фермина Даса не се впечатляваше лесно, а още по-малко от смъртта на човек, когото не обичаше. Знаеше само, че ... |
|
Това е вторият сборник с разкази на Мирко Бръмбаров , след дебютния "Малашевци" преди няколко години и ако трябва да се определи с една дума, то думата ще бъде "необикновен". Верен на стила си винаги да изненадва читателя с думи, образи и идеи, авторът ни повежда към чудати места, магически и нереални, но едновременно с това съвсем земни, разпознаваеми и ежедневни. Обикновена любовна история с необикновен край, градски разказ с хорър елементи, повествование за обезлюдяването на селото и едно отиващо си време, в книгата са събрани напълно различни по стил разкази, така както в Българския Магазин, ... |
|
Какво ще стане, ако светът наистина свърши през 2012 година, каква следа ще остане от нас българите в безкрайната Вселената. Никаква ли? Един репортер се е заел да поправи тази фундаментална грешка на битието, което уж определя съзнанието. Той описва в случки от живия живот различни „Българи от ново време”. Като започва от онези, които са си спретнали прелестна група във Facebook, призоваваща за масова оргия във връзка със същия този край на света, минава през българските царе, президенти, премиери, разни змейове и хали, които вилнеят през новия век, водени от вещи Кукловоди, та до редовите, но осенени от Бога българи. ... |
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
Превратностите на два прехода теглят нишката на този журналистически разказ. Героите са истински - лица от софийските квартали след 1944-та, един неразделил се клас, забравеният квартет "До Ре Ми Фа", увличащият самороден талант на Бончо Бочев, запалил за музиката малките си певци. Репортажите връщат от миналото колоритния образ на бай Пешо, шофьор на посланика ни в Будапеща през 1956-та. Припомнят забравените думи - завещание на големия ни бас Борис Христов, записани през 84-та. Нарежда се мозайка от ту комични, ту знакови истории за програма "Хоризонт" на БНР от самото и създаване до първите битки ... |
|
"Изминаха две десетилетия от хендека, в който българският народ сам се вкара и го нарече "преход". То не бе преход, то не бе чудо!". С тези думи вашият стар познайник - учен и политик - Петър Берон започва тази книга, за да отсече с един замах: "На българският фронт (почти) нищо ново!". Заглавията на първата част на книгата "Интервюта" подсказват както тематиката, така и позициите му: "Политиците да работят за България, а не за себе си!", "Ставаме гости в държавата си", "Не може хем душата в рая, хем "пу не играя"!", "Народът ни губи ... |
|
Истории за жени. ... "Приказки за времето" е книга провокация. Тя не търси конвенционалния читател, който чете универсалното повествование от А до Я. Точно както в живота не всичко е подредено. Хронологията върви по следата на спомена. Тази книга има различно послание. Да превърти времето чрез своята жанрова еклектика, чрез съчетаването на художественото и документалното, чрез белетристика, проза, поезия, кино. Тя се опитва да излезе от канона и представите на традиционната литература. Тази пъстрота е предопределена от нейната цел - да разкрие полета на женската душа, на тази неизбродена необятност, на нейните ... |
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |