Подобно на "Вигвамите на Орилиа", и тази стихосбирка на Александър Бандеров може да се нарече пътешественическа. Като в сън пред очите на читателя преминават Флорида, Мексико, Куба и други екзотични маршрути. И в същото време персонажите на Бандеров са непрекъснато "тук", при нас, при това с парадоксалното усещане, че "ние, едро скроените, се озовахме на тясно". По пустите улици на Торонто лирическият "аз" на Бандеров вижда сянката на Колю Витковски, тъгува по родната къща и по близките. "Отблясъци от малахит" пронизват паметта и свързват, макар само за миг, разделените ... |
|
Александър Дюма-баща надарява с плът и кръв над 35 000 герои, но малцина от тях са блестящи като лейди Хамилтън, която чрез неговото перо представя своите спомени. Самият автор пише през 1851:"О, прекрасна и съдбоносна Ема Лайона! Кой историк ще се осмели да бъде Тацит на вашия живот? Кой поет ще се осмели да стане Ювенал на вашите страсти? Любимка на кралица Каролина! Господарка на чувствата на адмирал Нелсън!"Десет години по-късно Дюма приема предизвикателството, което е отправил на самия себе си, и ни пренася в Англия от XVІІІ век и в неаполския двор на Бурбоните по време на Великата френска революция. Като ... |
|
"Сътвореното от Вутимски представлява крайна интензивност на чувствата и въображението. То се опълчва срещу конформисткия рационализъм на времето. Изтъкана от психологически контрасти, съвкупност от полет на духа и душевни провали, пронизана от представи за света, който се възприема като хаос и космос, лириката на Вутимски е израз на самопознаващия се модерен човек. Но тя е преди всичко устрем към красотата и постигане на тази красота." Божидар Кунчев "У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, ... |
|
Стихове от Онтарио ... "Аз те обичам, живот, а ти ме наказа като първа любов, помрачена от злъч и омраза. Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене, сред които душата ми като разпятие стене. И потече реката от моите сънища - черна, между мъртви оброчища и буренясали стърни. И угасна за мен нежността теменужно вечерна, и светът като минало-бъдеще се преобърна. И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни, като блудна стрела, като звек от разкъсани струни." ... |
|
Чудодейната билка от Русия. ... "Днес с изследвания на лечебните свойства на кализията се занимават учените от катедрата по биология на университета "Херцен" в Санкт Петербург. С какво все пак се обясняват лечебните свойства на това удивително растение, ще попитате нетърпеливо. Оказва се, че в сока от кализия се съдържат биологично активни вещества от групата на флавоноидите и стероидите (фитостероиди). Освен биологично активни вещества в сока от кализия са открити важни за човешкия организъм елементи, като хром, никел, желязо, мед. Както виждате, скъпи читатели, златният мустак е наистина "златен& ... |
|
Първият демократично избран столичен кмет след социализма разказва за себе си."Тази книга е сбор от събития, малки и големи случки и персонажи, които съпътстваха четиригодишния ми мандат като кмет на София. Описанията не следват строга хронология. Те са представени без грим и ретуш, такива каквито аз съм ги преживял. Тук споделям моите чисто човешки преживявания и бих казал, че с написаното разкривам част от себе си, останала скрита за околните. В книгата се прави връзка със събития и факти, които са се случили преди и след като аз седнах на кметския стол - за да изясня моето поведение, решения и постъпки, добри или ... |
|
Романът на писателя Александър Томов търси отговорите! ... Книгата-летопис започва с едно от най-кървавите и зловещи убийства в европейската история - убийството на Стефан Стамболов, на „Балканския Бисмарк“, както го наричат по онова време, на министър-председателя, довел до небивал възход и разцвет в края на ХІХ век собственото си отечество България... Стамболов умира в неистови мъки от раните си, ала най-голямата мъка е в душата му, в която отеква един въпрос: Ангел или демон е бил през целия си съзнателен живот, който е посветил на Нация и Отечество? ... |
|
"Уча буквите" е детска книжка, във формата на куб с дебели меки страници от EVA материал. Лакираните страници увеличават устойчивостта при намокряне. Тя е лека и удобна за деца за игра и разглеждане. Тази книжка ще помогне на децата по-лесно да усвоят първите си знания в света на буквите, а цветовете, формите и числата могат да научат от книжката, част от същата поредица, "Цветове. Форми. Числа". Размер на книжката: 8 x 8 cm. ... |
|
Поредица джобни книжки "Малки книжки за големите неща в живота". ... С луксозната си изработка, книжките от тази поредица са стилен подарък, който може да направите дори на себе си. Внимание: страниците на книжката са празни. ... |
|
В това издание са включени и подредени хронологически най-емблематичните стихотворения на Александър Геров (1919 - 1997), с което се отбелязва неговата 100-годишнина. ... Определен от критиците като "жив класик в литературата ни" с ореол на "легендарна личност", поезията му обединява хора с различни идейни и философски убеждения. Сложна личност в емоционално отношение, Александър Геров успява да навлезе в дълбините на човешката същност и да създаде едни от най-вълнуващите си творби за сърдечната близост и хармонията в чувствата, за съзидателната сила на живота, но и за самотата и тревогите, за ... |
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, което търси да се самоизрази, без да се съобразява с нищо друго - понякога дори с формата. Все едно на какво бяха посветени неговите стихотворения - на революцията и на очакваните светли дни или на собствената му участ, — те бяха винаги "лични", "интимни", говореха само за онова, което бе действителния му живот. Ако ги проследим хронологически, бихме написали без затруднения ... |