Кой е Бойко Борисов – според пророчицата и подмазвачите? ... Тази книга не е биографична и не търси корените на „явлението Бойко Борисов“, но обяснява как се стигна до неговия залез. Авторът, наблюдавал внимателно с публицистичен телескоп тази бързо изгряла звезда на политическия небосклон в България, поставя под микроскоп причините за нейното помръкване чрез анализ на свързаните с нея събития и факти, проследени по дни и часове. Освен реалностите от публичния живот на премиера Борисов и интерпретацията им, книгата предлага и свързани с него новини, оборвайки някои митове. Един от тях е, че Росен Плевнелиев е станал ... |
|
|
"...Един мъж лежеше по очи и не сваляше поглед от лазура на морето. Мислите му пътуваха между Флорида и беломорския бряг. Мисли, мисли, мисли... В далечния край на плажа една жена лежеше по гръб. Очите й бяха затворени. И тя мислеше. За това, което бе загубила, и за другото, което спечели тук. Едно малко момиченце тичаше по плажа. - Минта! Минта! Ела тук! - извика жената. Мъжът се сепна. Всичко в него се пробуди. Приближи към жената и момиченцето. - Минта ли се казва дъщеричката ви? -Да. Минта! - Какво значи Минта? - Плуваща костенурка... Морска костенурка... На един от старите африкански езици значи това. Мъжът се ... |
|
|
Едвард Мунк (1863 - 1944) е един от най-значимите художници в историята на изобразителното изкуство. Творчеството на именития норвежки модернист крие в себе си много загадки. Най-известната от картините му - Викът - е символ на горчиво предчувствие за бъдещи катастрофи, трагично пророчество на границата между XIX и XX век, предвестник на Първата световна война и катаклизмите на ХХ век. Холивуд получи вдъхновение от тази картина и главният образ от нея се превърна в емблема на филма на ужасите Писък. На български за пръв път излиза биография на този забележителен модернист. А Едвард Мунк от Атле Нес (издание на Изида ) е ... |
|
|
В есеистичното си произведение В сенките на утрешния ден нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872 - 1945) проследява причините за упадъка на културата и възможните последици от духовното обедняване на европейската цивилизация в навечерието на предстоящата катастрофа - Втората световна война. Най-голямата опасност, заплашваща Западния свят, авторът съзира в неморалната автономия на държавата, която има правото да използва всякакви средства за самоутвърждаването си - вражда и омраза, лъжа и вероломство. "Държава за държавата е вълк" - твърди той. В условията на нараснала опасност от ... |
|
|
"Книгата на Вихра Павлова е изключително любопитно и полезно четиво. То хвърля светлина върху процесите в Азиатско-тихоокеанския регион, за които мнозинството от хората от Стария континент или не си дават сметка, или имат съвсем фрагментарни познания. Пандемията COVID-19, променила из основи живота на почти всички жители на планетата, е доказателство, че това не е някакво отдалечено и незасягащо нашия начин на живот пространство. Случващото се в Китай, Индия, Япония и останалите държави от Югоизточна Азия е с потенциал да промени из основи планетата - както към по-добро, така и към по-лошо, особено ако т.нар. система ... |
|
|
Настоящата енциклопедия ни връща към природосъобразните начини на живот и лекуване. От нейните страници ще научите, че основните средства на лекуване са именно функциите на организма обмяната на веществата, кръвообращението, дейността на нервната система, както и слънцето, въздуха, водата и други. Ще се запознаете с различни лечебни методи на едни от най-известните радетели и основополагатели на природолечението методите "Пришниц", "Шрот", "Рикли", "Кнайп", "Куне" и други. От тази ценна книга ще разберете не просто как да използвате природосъобразни средства за ... |
|
|
"Като думата сняг" е много актуален текст, противопоставящ сериозни социални и морални позиции. В пиесата е вплетен откъс от поемата на Рьоне Шар "Облекчение", чрез който авторът парадоксално сближава двама абсолютно противоположни персонажи." сп. "Льо телеграм" "Значи ще си говорим на "вие" е пиеса, приличаща на бойно поле. Тя ни въвежда във взривоопасната зона на самотата и живота, на смъртта и изоставянето. Но дали двамата герои са истински живи същества или само оживели призраци?" Анри Лепин, сп. "Рю дьо театр", Авиньон Андре Сарк е роден в областта ... |
|
|
Тази книга отразява един миг от живота на една група съмишленици. Група от хора, съзнателно избрали подобен за всички начин на мислене – като опознавам себе си, ще опознавам света; работя върху себе си, за да съм полезен на всички. Всички или Цялото е онова дърво, в чиито клони сме ние. Листата нямат лични имена. Те са подобни по форма и структура, но всяко има своя изгрев и залез и не си пречат едно на друго по пътя между небето и земята. И все пак остават част от дървото. И всяко поглъща живителните сокове от корен и стъбло и ги преработва в поредната опора на Битието, наречена видим свят. Книгата „Божествената мисъл“ е ... |
|
|
Владимир Гадже в (1944) е изтъкнат джазов критик, журналист и преподавател по социология на музиката и история на джаза в Нов български университет. През последните четири десетилетия е бил кореспондент на специализираните издания Melodie, Чехословакия и Jazz Forum, орган на Международната джазова федерация, както и сътрудник на списанията "Jazz Podium", "ФРГ" и "Musica Jazz", Италия. През 2000 г. германското издателство "Konemann" и българското "Кибеа" отпечатаха за разпространение в цял свят неговата "Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по света& ... |
|
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
|
Защото в смъртта няма спомен за теб. ... "Отплавала ли съм или откарана На врязания като мълния в морето остров Един математик сразен от Бога Казвал, че всички вече сме на кораба Преди да сме решили да отплаваме Пътувам нощем понякога сама Понякога с напълно непознати Очите ни сини, косите ни черни в нощта Бащите изгубили са паметта си На сутринта посрещат ни след лабиринта На сънищата и водите Войници с медни шлемове маски Като лъщящите лица на мравки." Владимир Сабоурин "Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато Ви харесва, ... |
