Втората част от енциклопедичния труд История на Византийската империя на великия руски историк Ф. И. Успенски разглежда бурния период на възхода на Византийската империя като завоевателна и съзидателна сила между 518 и 610 г. след смъртта на император Анастасий и възкачването на престола на Юстиниан I. Цялото царуване на яркия византийски властник е пропито с копнежа му за възстановяване на Римската империя. Той остава в историята и с бурното строителство; не само перлата Света София в Константинопол, но и редица други сгради са определяни като чудо на архитектурата. Показани са усилията му за кодификацията на ... |
|
|
Сборник разкази на писателя Емил Константинов. "Той знаеше, че сега ще започне любимата му песен и усили докрай силата на звука. Чу първите акорди на "Rock "n" roll damnation" и натисна яко педала на газта. След малко погледна скоростта - стрелката бързаше към края на километража. Хвана здраво волана, като постави ръцете си на “един без четвърт”. Мина в средата на магистралата и започна да се опиянява не само от изпълнението от AC/DC, но и от спринтиращия срещу него асфалт. Крайпътните рекламни платна профучаваха подобно на забързани филмови кадри и се стопяваха мигновено." Емил Константинов ... |
|
|
Субективен документализъм в българската фотография 1970 - 1991г. В социалистическа България "авторско свидетелство" е документ, който се издава от Патентното ведомство и удостоверява лични права върху изобретение. Тази книга изследва "авторските свидетелства" във фотографията у нас през периода 1970 - 1991 г., връзката между факти, думи и образ, личния поглед към документа и в крайна сметка - конфликта между истината и лъжата. Представени са творби на 11 български автори от периода. Те очертават границите на явлението "субективен документализъм", положено в максимално широк културно- ... |
|
|
Как да се освободиш от робството, причинено от твоята работа, твоя бизнес, твоя дом и твоите взаимоотношения? Един метод да намериш успеха и равновесието в Духовен, Ментален, Емоционален и Физически аспект. ... Всички носил в себе си един роб. Какво да направим, за да хвърлим веригите си? Когато те парализира страхът, вътрешният ти глас те шантажира, събужда у теб съмнения, не намираш пътя и живееш изпълнен с мъка по миналото.. спри се: Това трябва да се промени! Животът е една игра и трябва да знаеш правилата ѝ, за да побеждаваш винаги. Тази книга ще ти предостави упражнения, с които да се освободиш от ... |
|
|
„Преходът“ е роман метафора за пътя, който извървява съвременният човек, за да преодолее в себе си демоните на самотата, отчуждението, потиснатото Аз, разрухата от насилието над собствената личност, сривовете вследствие манипулациите и злоупотребите с властта над интимната ни идентичност. Доктор Сара Верман е психотерапевт, чиято практиката я сблъсква с амалгама от човешки съдби – банкер с минало на алпинист, безработна бивша секретарка, журналист от жълтите хроники на медиите, някогашна красавица – съпруга на известен футболист. Още няколко обикновено-необикновени образа допълват необикновено-обикновените драми. Героите ... |
|
|
Доминиращият модел за представянето на данните в информационните системи е релационният модел. Този модел в продължение на три десетилетия от появата си е развиван и изследванията по него са обобщавани от Код. Едва в края на миналия век чисто релационните проблеми станаха обектно-релационни. Интересно е да се отбележи, че плавният преход към обектно-релационен модел се дължи на задълбоченото изследване и на идеите, свързани с релационния модел. Затова целта на настоящия труд е да се проследят и обобщят идеите, свързани с еволюцията и развитието на този модел. Посочената цел най-добре може да се постигне чрез формализация ... |
|
|
Съставител: Евелина Белчева. ... "В цялостния модус на записките по неизбежност се включва и друга гледна точка - на предговора и послеслова, които правят опит да обговорят - поне отчасти - записаното и личността на автора от днешна гледна точка. Невъобразимо трудно. Бележките винаги прибавят към дозата субективност, която е наложителна в подбора, защото в целостта си дневниците са необозрими. "Записки от "прехода" са предназначени за по-широка публика, това не е академично издание. Всички имена, за които става дума, са достатъчно известни в общественото пространство. Най-важното качество на ... |
|
|
Книгата е увлекателна интерпретация на "Тибетска книга на мъртвите", един от най-ценените и с най-могъщо влияние духовни текстове. Романът на Портие изследва съкровените общочовешки въпроси: за живота, любовта и смъртта... Ан и Евън са на почивката, за която винаги са мечтали - да пътуват из необятната гръд на Хималаите, когато ужасна злополука става причина да поемат по съвсем друг път. Оттук нататък повествованието става история на приемането, на катарзиса, когато умовете се отварят за вероятността животът, който познаваме, да не е единственият, а смъртта да не е едничкият само край. Събуждайки спомена за ... |
|
|
Българските think-tank и глобалните мрежи за влияние ... Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия? Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност? Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България? Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски ... |
|
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев , Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
|
Културният теоретик Борис Буден ни предлага своята диагноза на настоящето и на най-новата история на нашата част от Европа. Повече от четвърт век след формалния край на комунизма, той търси отговори на въпроси, отнасящи се до всички посткомунистически общества: Какво се случи с базисни понятия на демокрацията, когато бяха пренесени в посткомунистическите общества? Възможно ли е да говорим за "край на обществото", за "разтваряне на социалното", за преобразуване на "членството" на индивидите в него? Каква е връзката на всичко това с възраждащата се религия? А с национализма? А как се ... |
|
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
