1001 въпроса и отговора. ... Книгата "Природосъобразен живот" е много актуална сега, когато нуждата от здрави познания на съвременния човек за връщане назад към природата стават важна жизнена потребност. Поднесена под формата на разговор с въпроси и отговори, книгата справочник запознава читателя с богата информация за природосъобразен живот. Тя е уникална с многообразието и широкия обхват на природни средства не само за постигане на духовно, психическо и физическо здраве, но и за тяхното развитие и усъвършенстване. Застъпени са въпроси относно хигиената на емоционалния и психическия живот, методите и практиките ... |
|
|
На какво е способен един обикновен човек, поставен в необикновена и рисковата ситуация? Емо е млад мъж, изпратен в командировка в гр. Харманли. Там той среща своята голяма любов Нора, с която е готов да сподели живота си. Всичко върви от добре по-добре до момента, в който Нора изчезва безследно. Предполага се, че е отвлечена от престъпна група, която се занимава с трафик на жива плът. Емо се впуска в нейното издирване с помощта на частния детектив Светлозар Джилянов - Вичонти и на най-добрия си приятел - бившия криминален полицай Иван Шопов - Шопа. Ще успеят ли те, въпреки неппредвидените ситуации, които им се изпречват ... |
|
|
Второ издание. ... Представете си магията, градена от Рей Бредбъри , в комбинация с мрачния талант на Стивън Кинг и безграничната жизненост на Марк Твен - всичко това, събрано под перото на истински майстор-разказвач! Зефир, 60-те години на XX век. Град, в който може да се случи всичко - в реката дебне древно чудовище, на което суеверните афроамериканци принасят ежегодна жертва, по шосето се носи призрачна спортна кола, по някое време и един трицератопс заживява наблизо; в гората вечна цел на ловците е легендарен бял елен, в църквата нахлуват разярени стършели; в бездънното езеро цамбурва кола със загадъчен труп в ... |
|
|
Любовен роман 55+. ... София, 2010 година: осем години след събитията от първия роман на Ан Радева - "Строително разрешение или една жена на 52". Героинята и нейната над 80-годишна майка са пълни с енергия жени, които, вместо да се чувстват потиснати от възрастта си, продължават да търсят любовта и щастието. И ги намират - най-неочаквано. Свеж, откровен и вълнуващ разказ, в който зад самоиронията, цинизма и конформизма на героите откриваме белезите на поколението, което се оформи, израсна и постигна творчески разцвет преди 10 ноември 1989 г. "Човек не спира да се влюбва, когато остарява, а остарява, ... |
|
|
Какво ще направиш, за да си върнеш милиардите, които са ти отнели? Джейсън Стивънс се отправя на спасителна мисия за своя последен подарък. В Последният подарък Джейсън Стивънс не беше особено щастлив да разбере, че трябва да научи дванадесет урока, преди евентуално да получи някакво наследство от своя починал дядо-мултимилиардер. В края на своеобразното обучение обаче той бе променен до неузнаваемост. Сега Джейсън е готов да се заеме със задълженията си като президент на благотворителен фонд, но плановете му отново са провалени - този път от алчни роднини. Недоволни от огромните животновъдни ферми и нефтени полета, ... |
|
|
Моят биографичен разказ. ... |
|
|
Някъде в България. Казвам се Мат, на шестнадесет години съм и мечтая да стана велик художник. Обичам миризмата на маслени бои и скърцането на молива по белия лист. Но мечтите ми временно се отлагат. Зад стените на рисувателното училище, в което се записах, се налага да водя друг, таен живот, изпълнен с интриги, битки и войни. Не вярвате ли? Убедете се сами... ... |
|
|
Жорж Волински е роден през 1934 г. Десетилетната му творческа дейност в областта на хумора се изразява в сътрудничество на най-авторитетните френски периодични издания. Автор е на над 50 албума и книги с карикатури и текстове. През 2005 г. е удостоен с Почетния легион. Загива, заедно с десет свои колеги, на 7 януари 2014 г., при терористичното нападение срещу редакцията на френския сатиричен седмичник "Шарли Ебдо". ... |
|
|
"Дишам. Проклети да са фелдшерите, които се намесиха и заради, които пак дишам. Не искам да дишам. Искам да летя към луната. Искам да се върнат приветливите лица, искам да се нося безтегловен и да си върна онова чувство на блаженство. По филмите след злополуки, хората се будят с амнезия. Вглеждат се в жени, които твърдят, че са им съпруги, в деца, които им казват "татко". Само да можеха да си спомнят някои имена или дати, мислят си, всичко останало ще се нареди както си е било. Аз помнех всяка подробност от живота си преди катастрофата, но все едно се беше случило на другиго, а не на човека, който бях сега.& ... |
|
|
В галерията на Този, Който все още върши чудеса. ... Защо в Библията се разказва за толкова много страдащи? Защо са описани последователно срещите на Христос с хора, изпаднали в различни затруднения? Неочаквано, пред безпомощни хора, се изправя един Галилеянин, Който не се предава, а се осмелява да върви напред, когато всички други се отказват. Защо в Библията се разказва за това? За да бъдем благодарни за миналото? За да гледаме назад с удивление от Христовите дела? Не! Целта не е просто да се разкрие какво е извършил Христос тогава. Целта е да видим какво прави Той днес. Това е посланието на новозаветните разкази. Бог ... |
|
|
Впечатляващ с обхвата, размаха, житейската мъдрост и новаторството си роман... Париж, една седмица от месец май, горещина като в разгара на лятото. От понеделник до събота в квартала около черквата Сен Сюлпис, заради една сватба и едно погребение, героите на романа се разминават, сблъскват, обичат, разделят, някои увенчават с успех намеренията си, други виждат как рухва и последната им надежда... В последователно наслагващи се повествователни пластове авторът изследва удивително преплетените им съдби върху фината основа на една жизнерадостна и същевременно дълбока рефлексия за любовта и изкуството. Критиците наричат ... |
|
|
Разказите в "Мистерията живот" са въз основа на преживяванията ми с Клод. Писал съм ги, когато бяхме заедно и сега като ги препрочитам, в съзнанието ми изплуват ярки спомени, а сърцето ми болезнено се свива от носталгия по щастливите дни… Водех приятно и безметежно съществуване; отделях по четири часа за работа, седем дни седмично. Доставяше ми удоволствие и сега осъзнавам какъв късметлия съм бил, че всеки път, когато ми потрябваше нов сюжет, успявах да го намеря. Ежедневният четиричасов режим на работа, нито минута повече, ми осигуряваше доста време да се заигравам и с други неща. Заиграването ми много скоро ... |
