В “Идеи на театралното” като в лапидарий има отломки сякаш на стремежа ми да събера неща за съществени страни на театъра. Проговарям за първи път (може би) за йерофания и сакрално в театъра, за “дребни” театрали (от нашето Възраждане). Вглеждам се в опитите да се разкрие (определи) театърът до времената на осъзнаване на естетическото. Търся смислието на моделите за обучение и възпитание на актьори. Стремя се към “големия колаж”, към “свободния сбор от фрагменти на теорията, историята и практиката на театъра: своят огромен, а едновременно с това толкова хаотичен и труден за обхващане, за подреждане.” Вярвам, че в ... |
|
|
Насоките на Ян Фабър за изпълнителя на XXI век. ... Книгата представлява наръчник за изпълнители, базиран на широкия опит на известния театрален творец и хореограф. Насоките хвърлят нова светлина върху физическата, менталната и вокалната подготовка на изпълнителя и в същото време дават поглед върху революционното мислене на Ян Фабър за съвременния театър."В книгата е събрана голяма част от мъдростта на Фабър, доколкото тя може да бъде синтезирана с думи и разпространена по-нататък като прозрения, упражнения и импровизации. На 60-годишна възраст той е майстор на театъра, на преформанса." Ричард Шехнер ... |
|
|
Опит за изясняване параметрите на играта от позицията на театралното изкуство ... В театралния жаргон понятието "игра" никога не е имало точно измерение. Обикновено се употребява като определение на дейността на актьора по време на представлението - Б. Дановски например няма в речника си друга дума, с която да обозначи актьорския труд. Твърде често го срещаме в чисто ругателен смисъл - като синоним на неограничено присъствие на актьора на сцената. А понякога ще го открием като хвалебствие, отбелязващо развихряне на творческите възможности, вдъхновена интерпретация. "Почти на всички езици понятието театър се ... |
|
|
Като основен компонент от индивидуалната култура на човека, говорната култура придобива презентативни функции с оглед осъществяването на междуличностни, професионални, колегиални и социални контакти от страна на съвременната личност. Прецизното слово на говорещия води не само до ясно и отчетливо поднасяне на смисъла, но същевременно предоставя и възможности за емоционално – въздейства ефективно словесно общуване. Проблемите, които са свързани с практическата работа по говорната култура със студенти, се разглеждат от тесен кръг говорни специалисти, работещи предимно в областта на сценичната реч и на театралната педагогика. ... |
|
|
Сборникът съдържа представянето и превода на две основополагащи в историята на турската драматургия пиеси - едноактната комедия "Женитбата на поета" (1860) от Ибрахим Шинаси (1826 - 1871), и драмата "Отечеството, или Силистра" (1873) от Намък Кемал (1840 - 1888). Изданието запознава със зараждането и началните стъпки на турската драматургия през втората половина на по-миналия век - исторически период, когато турци и българи са съставки на едно общо цяло, поради което предложените пиеси дават възможност да се проследят сходствата и различията в развоя на театъра и драматургията в двете съседни култури. ... |
|
|
"Георг Бюхнер е необикновено явление в световната литература. Творбите му са в състояние да предизвикват съживяващо силни импулси за интелекта и емоционалността на тези, които се докосват до тях. Затова е добре в репертоарния арсенал на театъра ни те да се поддържат в годна за използване форма." ... |
|
|
Конкурс за нова пиеса. ... Този сборник съдържа шест пиеси, номинирани в първото издание на "Конкурс за нова пиеса на НБУ/2017 г." Изданието включва пиесите: "Играч" на Владо Трифонов ; "Роден край" на Георги Тенев ; "Пиеса за телевизора" на Иван Димитров ; "72" на Нели Лишковска; "Аз, змеят" на Петя Башева; както и спечелилата първото издание на конкурса пиеса "Изход" на Йоана Мирчева. Сборникът е с предговори от проф. д-р Виолета Дечева , председател на журито на конкурса, и драматурга Боян Папазов - първият водещ на т.нар. Лаборатория за писане ... |
|
|
Виолета Дечева е доктор по театрознание и доктор на науките от БАН. Професор по театрознание в НБУ. Изследовател и преподавател, историк и критик. Специализация в Freie Universtat-Berlin (1998). Гост-лектор в Германия, Полша, Чехия и др. Международни изследователски проекти като многократен БААБ-стипендиант в Freie Universitat-Berlin, Advanced Akdemia-CAS, Sofia. RSS-Central European University, Landis&Gyr' Stiftung-Sckweiz, и др. Член на International Federation for Tkeatre Researck, на International Association of Tkeatre Critics, на Сьюз на журналистите в България и др. Годишни награди за критически текст на САБ. ... |
|
|
Ханс-Тийс Леман - професор от университет "Й. В. фон Гьоте" във Франкфурт на Майн, един от основателите на "Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване "Постдраматичният театър". На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика. ... |
|
|
Пътят за събуждане, възбуждане и оголване на психофизическата същност на актьора. Начини за постигане на духовна и телесна цялостност. ... "Постигането на духовна и телесна цялостност на актьора е въпрос, който изглежда на пръв поглед толкова ясен и ненужно дискутиран, че подлага на съмнение всякакви последващи опити да се търсят несъвършенства в установените механизми за постигането ѝ. Това е така, тъй като велики мислители и практици в областта на театралното изкуство вече са ни оставили своите размишления и опит, изстрадани констатации и дълбоки изводи. Както и насоки за това, как да подхожда актьора в ... |
|
|
„Практиката, неизискваща от актьора ипровизационно, органично действие в предлаганите от автора обстоятелства, често тласка актьорите по пътя на придобиването на определен набор чисто технически прийоми, употребявани от тях от роля в роля. В крайна сметка актьорът се защампова, застава пътя на самоволното ограничаване на своите творчески възможности. Актьорът сам привиква към свитото усещане на своите възможности, към това привикват и режисьорите“ Чавдар Кръстев В крайна сметка на сцената все по-често се срещаме с резултати, а не с онзи жив творчески процес, който в края на крайщата е сърцевината на театралното изкуство. ... |
|
|
Четиринадесетте театрални текста в тази книга са написани в периода 1975 - 2010. Това са монолози и диалози, изпълнявани предимно от неговата трупа "Трублейн", но също и от други световноизвестни театрални трупи. За Фабър особен обект на изследване е тялото, а основни теми са свободата на артиста, красотата, смисълът на живота, смъртта, самотата, неспиращото търсене на принадлежност и място в света. Ян Фабър утвърждава името си на международната сцена с уникалния си талант, с чистата вяра в изкуството и красотата. Театралните му текстове впечатляват с неочаквана образност, парадоксален език, категорична ... |
