"Докога ще чакаме бащите" е роман за цялото семейство. Книга, която носи носталгията на детството и идеализма на младостта. Роман, пропит с мъдростта на годините, уютен като роден дом, топъл като бащино огнище. Добре дошли в света на 12-годишния чудак Димитър Селимски, наричан накратко Митка. Момчето живее и учи в село Крушница и се грижи съвсем само за себе си, за къщата и за престарелия си дядо. Надеждата, че съвсем скоро баща му ще се върне от чужбина, го крепи и му помага да пребори предизвикателствата на деня. Най-добрите му приятели са философът Макс от шести клас, забавното куче Дунди, красивата ... |
|
|
"Баща ми - баш Майстора. Документален разказ за една легенда Наистина е трудно и много отговорно да изследваш пътя на толкова обичан от хиляди българи актьор. Запленена от филмовите и театрални превъплъщения на Кирил Господинов, подредих огромния обем от роли, не спирах да търся и да разнищвам живота му. Все пак съм любимата дъщеря и това прави книгата крайно лично откровена, проследяваща отношенията баща-дете. Имам огромния шанс да водя този процес през най-голямото наследство - мемоарите му. Диалозите ни ще ви въвлекат в нашия семеен свят. Изповядвам се, моля го за прошка, благодаря за всеки миг заедно. През ... |
|
|
Ана Фройд. Във Виена тя среща любовта, в Лондон - своята мечта. Тя е самотно момиче и става най-добрата детска психоаналитичка на своето време. Виена, 1923 година. Ана е в небесата от щастие, тъй като баща ѝ е разрешил да отвори собствен кабинет под покрива на семейния им дом. А бащата - световноизвестният психоаналитик Зигмунд Фройд - е не само пример в професията за най-малката си дъщеря, но и, с авторитаризма си, пречка в нейното развитие. Младата жена, тръгнала по пътя на психоанализата, се интересува от детската душевност, от страховете и проблемите на малките хора. Но великият, всепризнатият Фройд гледа на ... |
|
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов , разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |
|
|
"Поемата "Баща на вечността" се роди по един почти мистичен начин. Отдавна разсъждавам върху някои езотерични пейзажи на моя приятел художника Владимир Пенев. Същевременно, когато той прочете първия вариант на поемата не само я хареса, но и предложи нови свои пейзажи, вдъхновени от текста. Така след много разговори стигнахме до идеята да успоредим двадесет и четирите части на поемата с 24 нови пластически видения. Владимир Пенев се интересува не толкова от архитектониката на конкретния пейзаж, макар да е сътворил цели серии от великолепни пейзажи - хълмове, загадъчни морски заливи, лагуни, ниви, угари, ... |
|
|
Книгата е част от серията "Специален подарък" на издателство "ИнфоДар". ... Тази книга е за бащите от всички възрасти, с благодарност за малките жестове на обич през годините. Бащите са велики хора. Те са защитници и покровители. Те прегръщат, слагат рафтове, готвят, носят децата на раменете си, насърчават правилния отбор и преживяват изпитанията на тинейджърските години. Накрая просто се превръщат в приятели за цял живот. Бащите са специални! "Благодаря, че ме превеждаше през трудните моменти. Благодаря ти, че стоеше до мен, когато имах нужда от подкрепа. Благодаря ти, че се отдръпна и ми позволи ... |
|
|
След като приятелката му го зарязва след тригодишна връзка, двайсет и осем годишният Джъстин се озовава отново в родния си дом в компанията на седемдесет и три годишния си баща Сам Халпърн, определян от сина като „Сократ, но по-сърдит и доста по-зле с прическата“. Бащата никога никому не е цепил басма, винаги се е изказвал в прав текст – каквото на душата, това на езика – и изживяващият се като кандидат-писател Джъстин започва да записва бисерите на баща си и да ги оповестява в блога си в Туитър. Намерението му е просто да запази черно на бяло чутото, но негов приятел пуска в интернет линк към блога. Отзвукът изумява ... |
|
|
"– Кога си роден? – Амиии... отдавна... В документите пишеше, че през 1726-а. Но пък там по едно време бяха сбъркали и името на баща ми, та кой знае... – Не е ли Матео Гофрилер? – Да бе! Вече никой не се съмнява в това. Но преди години специалистите твърдяха, че съм от рода на Бергонците... Смешна история, може да си я чувал. Тя доста нашумя преди време. – Какъв красив лак - прозрачен, а и тези благородни оттенъци на червено и жълто... – Нали? Всички го казват... Разгледай и ефовете, шийката, главичката - много са елегантни, виждаш ли? – Кажи, това с лака, и със звука... Отдавна се говори за тайната на прочутите ... |
|
|
Защото човек е направен от истории, не от ДНК, мускули и кости. От истории. ... Чиновникът Вивалдо Бонфим толкова обича да чете, че един ден влиза в книгата "Островът на доктор Моро" и... изчезва завинаги. Когато навършва 12 години, синът му Елиас предприема дълго пътешествие, за да го открие. Прескачайки от книга в книга, придружен от странно черно куче на име Аргос, той тръгва по следите на баща си и постепенно потъва в света на литературата. Там Елиас ще разбере, че всички имаме тъмна страна, че никой не е само добър или само лош, че често бъркаме миналото със спомените си за него. Афонсу Круш (1971 г. в ... |
|
|
"Всичко, което Каравелов създава в литературата, е дело, посветено на една съзнателна и неизменно преследвана цел. Тази цел Каравелов формулира като закономерно изискване в развитието на общата и самобитна култура на народа: А на българския народ са потребни чисти български книги с български народен дух, с българско направление и с български поглед на книжовното дело, с една дума на българите са потребни повече книги самобитни, нежели глупави преводи. Характеристиката на целокупното творчество на Каравелов показва, че този крупен български писател, който полага широките основи на българската литература, остава ... |
|
|
Животът на Дани - самотен баща на 11-годишния Уил, който не е казал и дума след смъртта на майка си - се разпада. Току-що са го уволнили, изостава и с наема, а гадният хазяин заплашва да му счупи краката, ако не плати скоро. По ирония на съдбата тъкмо новата работа като танцуваща панда, от която Дани се срамува, ще му проправи път към сърцето на Уил. Дебютният роман на Джеймс Гулд-Борн "Пандите, бащите и други застрашени видове" е майсторски написана история за втория шанс, за приятелството, любовта, съпричастността и надеждата, която тук-там може да ви разплаче, но още на следващата страница ще ви разсмее... ... |
|
|
"До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго - от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва от 1960 г. - по времето на моето поколение - мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях. Новото поколение бащи, родено през шейсетте, нямаше пример, по който да се ... |
