През пролетта на 1453 г. завесите се разтварят, за да представят една от най-великите драми на сцената на историята. Основните действащи лица са османската армия начело с младия и амбициозен султан Мехмед II, от една страна, и император Константин XI Палеолог и защитниците на Константинопол, от друга. Столицата на Византийската империя е бледа сянка на славното си минало, но все още е един от притегателните символи на християнството. Превъзходството на османците е смазващо във всяко отношение: като численост, въоръжение, организация... За пръв път в историята артилерията е използвана масирано. Но развръзката на тази ... |
|
|
"Наложницата" е втората художествена книга на авторката. Действието се развива по времето на султан Абдулхамид І. Повествованието ни въвежда в атмосферата на 18-ти век в Истанбул и в порядките на харема. Детайлно и с историческа достоверност се нижат картини от ежедневието, от празничните вечери, от страстните преживявания на главните герои - султана, неговата наложница и главния евнух. Пред нас оживява цялата история на онова отминало време през погледа на една изящно написана история за невъзможната любов. ... |
|
|
Продължение на "Фото Стоянович". ... Увлекателно романово повествование, изградено върху исторически факти. Евгения Иванова умело преплита съдбите на няколко персонажи, които разказват своите истории на фона на бурните събития на Балканите от края на ХІХ век. Един авантюрист с необуздано въображение, изобретяващ история, е главният герой в новия роман на Евгения Иванова. Събитията от края на 19. век, препускащи от Лондон и Париж през Белград и София до Истанбул или Петербург, не са фон за интригата, а нейно следствие. Въпросът е - ще продължи ли интригата да произвежда препускащи събития и в следващите векове? ... |
|
|
Книгата получава награда на британската асоциация за научната фантастика, 2010. ... "Дервишката къща" преплита съдбите на няколко изключително любопитни персонажа в Истанбул през 2027 г. Ала основният герой в романа е самият град - изобразен от Макдоналд като древна и същевременно с това свръхмодерна сцена, на която богатите и мъдри традиции на Изтока влизат във взривоопасен контакт с динамичното развитие на нанотехнологиите, с борбата за газово надмощие, с мрачните сенки на тероризма, с крехките и все по-размити граници между Европа и Азия. "Ако тази година прочетете само една научнофантастична книга, нека ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Завладяващ разказ за търсенето на идентичността, за бягството и невъзможността, опустошителна любов. Исторически роман, който започва в Испания и завършва в Истанбул, на другия край на Средиземноморието. Седемнадесети век е времето на дълбоки промени. Това, което се случва в Испания, е много подобно на онова, което ще се случи в различни части на света - елиминирането на малцинствата в името на изграждането на монолитното "ние". Инквизицията в Испания преследва арабите, евреите, конверсите. "Моят роман е за едно от тези ... |
|
|
Магията на Босфора. ... Едновременно привличащ и отблъскващ, циничен и нежен, романът "Улица Холера" от Метин Качан, ни пренася в седемдесетте години на миналия век в краен квартал на Истанбул. Тук наркотиците, забавленията, престъпленията са израз на свобода. Кварталът е средище на бандити, комарджии, наркомани и проститутки. Цялата тази житейска история е примесена с възвишени човешки чувства, истински приятелства, саможертва, безпаметна любов, отразяващи човешкото падение и величие. Това е първият роман на Метин Качан, един от малкото ярки и талантливи турски писатели - постмодернисти. Отпечатана през 1990 г. ... |
|
|
Ибрахим Камбероглу (1952) е роден в с. Врани кон, Търговищко. Първите си стихове публикува в България, в излизащи на турски език вестници и списания. През 1981 г. успява да посети Турция със съпругата си, където двамата получават политическо убежище, но дъщерите им остават в България като заложници. От 2001 до 2010 г. Камбероглу живее в Лион, където става член на Френския клуб на поетите "Пандора". Изключително самокритичен, публикува рядко, преди всичко в периодични издания. Автор е на две стихосбирки "Другият бряг на живота ми" (2002) и "Резюме на живота ми" (2018). Установява се в ... |
|
|
Изобразяване на действителността в западноевропейската литература. ... Ерих Ауербах (1892 - 1957) е професор по романска филология в Марбургския университет до 1935 г. След като е уволнен от националсоциалистите, емигрира през Истанбул в САЩ. По време на изгнанието си създава своето основно произведение, "Мимезис. Изобразяването на действителността в западноевропейската литература". Издадено за пръв път през 1946 г., то става едно от класическите съчинения на модерното литературознание. На базата на редица самостоятелни отделни изложения Ерих Ауербах описва историята на мимезиса като история на различните форми, ... |
|
|
Една семейна история, един разказ за живота. Венера ни посреща в Истанбул, треперейки от безпокойство, там, където е надвиснала сянката на султан Абдулхамид II. Първоначално се запознаваме с нашата героиня, която отваря очите си за света в една лодка във водите на Босфора, точно по средата, между Изтока и Запада. Романът ни потапя в една житейска историята, която започва през 1908 година и продължава с множеството си разкази. За майката, която починала при раждането на детето си; за бащата, който бил тъжен, че му се е родила дъщеря вместо син; за леля Шекина, която много обичала любовта, сексуалността и мъжете; за Нергис ... |
|
|
Опит за роман за техниките на плетене. ... "Един турски писател, който от години тъче на литературния стан между Истанбул и Париж, докато се рови в картината, която е избрал за главен герой на своята книга, и в съпровождащите я имена на Курбе, Халил бей и Прудон, развива една „теория на ябълката”: За да разгадае странното съвпадение на акта на писане с акта на отхапване от ябълка, между първородния и последния грях, той изкарва едно желатиново тесте от 52 карти за игра. Преди да раздаде картите на четиримата играчи на масата, поставя в тестето и двата жокера. След като е разбъркал и приготвил картите, разбира: ... |
|
|
"Вселенските събори винаги са били свиквани не от патриарсите, а от константинополските императори. Псевдосъборът е цел осъждане на българите (първоначално замислен като вселенски, но осъществен като всегръцки) се свиква в 1872 г. в Цариград - с благословията на турския султан. Само с едно кимване той може да го спре; и с едно кимване - да го задейства. Съборът се свиква, провежда се и взема решения, естествено, не според нашите православни интереси, а според османските. Съборът се свиква не във въображаемо нашата столица (мечтания православен Константинопол), а в действителната османска столица Истанбул. Патриарсите, ... |
|
|
Ахмет Митхат Ефенди , който в романа си Уви обръща внимание на обществената промяна, проявила се наред с увлечението по западната цивилизация в Османската империя, е изплел фабулата на разказа си с изключително живи и цветни мотиви. Това произведение, ухаещо на любов, клевети, философия, предателство, саможертва, шантаж и смърт е много важно както от гледна точка на критиката си срещу разрушителната сила, която проявява върху индивида натискът на социалния кръг, почиващ на морална деградация и предразсъдъци, така и от гледна точка на показването в цялата им голота на реалностите в Истанбул по времето, когато е написана. ... |
