Вълните плискаха в самотното бурно море, по което от много години не бе преминавал какъвто и да е кораб. Лъчите на слънцето бяха толкова силни и жарки, и правиха блясък почти върху цялата вода. Изведнъж, от някъде долетя един пухкав бял облак и слънцето се скри зад него. Тогава, на хоризонта се появи мъничка черна точица. Извадих бързо бинокъла. Бях сигурен, че това беше кораб и то по води, по които не бе плавал никой от цели десетилетия насам. Корабът се приближаваше, а в далечината се чуваше “Йо- хохо! Йо-хото!” Да, това определено беше кораб, за жалост обаче в него бяха не моите спасители, а морските разбойниците – ... |
|
|
"...Протяга към мене десница Христос и през страшната рана от гвоздея виждам звездите...""...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини... В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива. Рисувателното често прелива в скулптурно, ... |
|
|
Как да направим срещите си пълноценни. Взаимоотношенията, които могат да ви помогнат да намерите любовта в своя живот. Непосредствено преди брака е времето на срещите. Искате ли това време да мине колкото е възможно по-гладко за вас? Тогава поставете и отстоявайте разумни граници - граници, които ще ви помогнат да израствате в своята свобода, почтеност и самоовладяност. Ако опитът ви със срещите не е насърчителен, Границите при срещите ще промени коренно поведението ви във взаимоотношенията. Но дори да се справяте добре, прозренията, до които ще ви доведе тази толкова нужна книга, ще ви помогнат да избистрите или напълно ... |
|
|
МВ31 (Малка вселена 31) се намира в покрайнините на художествената измислица, където парадоксът флуктуира като борсовия пазар, самотни сексботове примамват провалилите се герои, а пътуването във времето е сериозен бизнес. Всеки ден хората се качват в своите машини на времето и се мъчат да направят единственото, което не бива да правят – да променят миналото. И тук се явява Чарлс Ю, сервизен техник на машини на времето – отчасти за да ги ремонтира, отчасти за да консултира пътниците и да ги спаси от самите тях. Буквално. Когато не приема обаждания от клиенти или не успокоява шефа си Фил (а той наистина се нуждае от ъпгрейд) ... |
|
|
В празното крило на санаториум за душевноболни под крилото на църквата, фанатизирани младежи създават Библиотеката - място, където самотни граждани могат да четат взаимно личните си дневници и да се свързват със сродни души за "разговори в ефира". Писанията им обаче бързо се превръщат в страховити и противни изповеди, а читателите в Библиотеката твърде късно научават, че зла сила е нахлула в личното пространство и в здравомислието им. Когато за двайсет дни град Торино изпада в колективна психоза, достигнала кулминацията си в среднощни кланета, необясними за стотици очевидци, Библиотеката затваря врати и бива ... |
|
|
Един самотен герой, изненадан и безразличен, се оставя на течението на любовта, убийствата, магьосничествата и призрака на проказата, по време на имперските намерения на италианските войски в Африка през 30-те години на XX век. Време да убиваме е особен роман в панорамата на съвременния италиански наратив. Той улавя до тънкост моралния и ментален климат, отразява политическата и социална епоха. Това сквернословно, дилетантско, иронично и горчиво представяне на Африка и войнишкия живот е разказ за един самотен мъж без достойнства, за едно приключение, възприето като игра на равновесията между приказното и баналното, която ... |
|
|
Лирична, мисловно-съзерцателна и пластична в изказа си, поезията на Детелина Димова с лекота приобщава читателя към собствения си свят. Тук са смесени въображение и реалност, тревога и очакване, но над всичко стои мъдрото и малко тъжно прозрение за човешката съдба, поела „към бъдното – в което скита умът, обречен да изчезне.” Откъс от книгата: "Часът настъпи. Разсъмва. Да тръгваме. Хоризонтът отвори огромното си око, самотният гонг сложи точка. И тръгна отново огромното колело, безбройните лотоси се разтвориха - да тръгнем безмълвни от Вавилон, да тръгнем без бързане, със скорост на метеор, без церемонии, монолози ... |
|
|
В село Долна мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник - синя тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите "Не смей по-натам да прелистваш!" Настойникът на момчето се допитва до външен човек, с надеждата той да успее да открие причините за изчезването му. "Двамата с механика се надяваха, че... като се прочете записаното, то пълна яснота ще се внесе относно изчезването на Левачко, а излезе обратното“. С прочита на дневника пред читателя се разкрива историята на едно самотно младо момче. То гледа с широко отворени очи ... |
|
|
"Всяка книга има душа. Душата на този, който я е написал и душата на тези, които я четат, преживяват и мечтаят над нея." Карлос Сафон Преди бях езеро Преди бях езеро. Сега съм огледало. Сребърно и истинско. Безпристрастно. Надвесваш се над мен и търсиш същността, която нямаш. сълзите ти ме давят. Нищо не помага. Не ме мрази. Не хвърляй камъни по мен. Не съм жестоко, само честно. Преди бях езеро. Сега съм твое вярно отражение. Лилия Димитрова ... |
|
|
Съставителство, редакция и предговор от Албена Вачева . ... Изданието "Жената - грешната и святата" събира в себе си едни от най-представителните художествени произведения, публикувани от български писателки в десетилетията между двете световни войни. Останали извън канона на литературата, почти нито една от тях няма по-късни издания, които да ги представят на четящата публика. Те сякаш остават във времето, което ги е създало и за което разказват. В него остават и самите авторки. Съставителската амбиция е изданието да даде нов живот на тези текстове (поезия и проза) и чрез тях да представи на съвременния ... |
|
|
На Острова снегът е мимолетен На Острова снегът е мимолетен - срама не скрива на разголеното лято и то прекрачва с нагло неприличие в салоните на есента и зимата. Тук реките не познават зимен сън - смрадта от раните промити на нощта отнасят в контейнерите на морето. И аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс и се издигнах до бялата брада на облаците - а птиците на моя смях небесен крилете си прозрачни разпериха над Темза. Питате защо побягнах от свойто топло ъгълче самотност - за да потърся кът уютен в горите на мълчанието островно за болните си спомени. Цанко Серафимов ... |
|
|
"Ябълка на разбора", излиза по случай 75 -та годишнина на списание "Жената днес". Това е сборник със 75 статии от и за женската душа на едни от най-добрите авторки на списанието през новото хилядолетие. Включени са разнообразни теми като любовта, обичта, секса, брака, децата, раздялата, ревността, изневярата, насилието, свободата, парите, остаряването... Автори на книгата: Ава Гаел; Адриана Антонова; Александра Божимирова; Ана Клисарска; Белла Добрева; Бойка Трифонова; Борислава Ангелова; Буря Кайсиева; Виктория Блейз; Габриела Николова; Десислава Христозова; Диляна Ценова-Гогова; Ела ... |
