Убийства, магия и лудост на Световното изложение в Чикаго. Събития, които промениха Америка. Чикаго се готви за Световното колумбийско изложение. Годината е 1893. Огромна човешка енергия е впрегната в изграждането на панаирния град - това трябва да бъде град на мечтите, фантастично архитектурно творение, белият град, шедьовърът, маркиращ настъпването на новия век. Но сред целия възторжен подем между великолепните бели куполи и прекрасните цветни градини се промъква сянка - сянката на неизбежното зло. Това е книга за съзиданието и за злото. Тя разказва за двама мъже, които олицетворяват две коренно противоположни страни ... |
|
Мислите си, че знаете историята на Червената шапчица? Мислите си, че познавате Вълка? Тази червена шапчица има своя собствена история... Червената шапчица живее в покрайнините на Вълчия град заедно с майка си и верния си другар - кучето Уди. Един ден майка ѝ я изпраща да занесе вкусна торта на баба си. Момиченцето тръгва заедно с Уди, но по пътя огладнява и изяжда тортата. Решена да намери нов подарък за любимата си баба, Червената шапчица се впуска в приключение в дебрите на Вълчия град, който я обърква и изкушава. Подобно на всички деца, тя трябва да открие своя път и да разбере кое е най-важното. "Червената ... |
|
Със 138 cm по-близо до осветената страна. И до гибелта! ... Някога Дорс изпяха "В очакване на слънцето" и "Краят на нощта". За Нощния град, построен на тъмната страна на Епиметей във времето, когато всички са били сигурни, че планетата е спряла да се върти, това пророчество е равносилно на апокалипсиса. Защото създателите му са сгрешили. С всеки ден градът е със сто трийсет и осем сантиметра по-близо до осветената страна и до своята гибел. Първите лъчи на смъртоносното слънце вече озаряват покривите на небостъргачите в единия край, превръщайки го в призрачен град. Толкова по-интригуващо е за частния ... |
|
"Градът на слънчевия небосклон" е роман за Ехнатон, Нефертити и Тутанкамон, за първата в световната история радикална социална реформа, разтърсила Древен Египет хиляда и триста години преди Христос. Станалите тогава събития са представени по нов начин, освободени от натрупани с времето заблуди, възможно най-близко до истината от съвременна гледна точка. Става ясно, че смелите преобразования, осъществявани от Ехнатон, имат много общи черти с по-късни реформаторски движения. Стефан Чолаков е от Сливен. Завършил е българска филология с втора специалност английски език в СУ "Климент Охридски". Учил е ... |
|
"Когато Бог създал човека и започнал да разселва децата му по Земята, най-първите и може би най-красиви потомци на Адам и Ева Той заселил край морския залив на Варна и по околните хълмове. Разпръснал ги по поляните край горите и около езерото. Тези хора били снажни и сръчни, с правилни черти на лицето, с великолепни пропорции на тялото и умеели да правят възхитителни предмети от бронз, злато и сребро. Така казват археолозите и антрополозите от всички краища на света, когато се съберат във Варна. А казват също, че не се знае другаде и по същото време други хора да са правили подобни златни предмети от същия като ... |
|
Най-ранните писмени сведения отнасят създаването на града Аполония от VII в.пр.Хр. Създаването на града било резултат от изселничеството на милетчани. Водач на изселниците от втората вълна бил не кой да е, а великият философ Анаксимандър. Така разположеният на малък скалист полуостров град се оформил и разраснал по образец на древногръцките полиси – имал свои обществени сгради, агора и акропол, свои храмове и жилищни квартали. Тук имало и гимназиархия (специален институт, който се занимавал с физическото възпитание на младежите). ... |
|
Йозгюр е бедна, гладна и на ръба на психически срив, с едно-единствено оръжие срещу Рио: да напише града, който ѝ е отнел всичко. Докато четем фрагментите от нейния незавършен роман (правилно се досещате, заглавието му е "Градът в алена пелерина"), който се превръща в "роман в романа", нейната лична история постепенно добива контури. В същото време, разказвачът описва един ден от живота на Йозгюр, който се оказва и нейният последен. Докато самата тя следва героинята на романа си Йо през фавелите, обредните ритуали на Кандомбле, насилието и сексуалността по улиците към собствената си смърт, ... |
|
Те винаги те държат под око. Роман за странните неща, които се случват около нас и които, ако не внимаваме, ще ни погълнат. Вайълет не искаше да се мести в Съвършенство. Та кой иска да живее в град, където се налага да носи очила, за да не ослепее? И кой иска да е чист и спретнат и съвършено послушен през цялото време? Вайълет бързо разбира, че тук се случва нещо странно: все чува шумове вечер, майка ѝ се държи непривично, а баща ѝ изчезва. Когато се запознава с Момче, открива, че баща ѝ не е единственият похитен... и че загадъчните стражи пазят една съвършено зловеща тайна! Историята продължава в ... |
|
Появата на автора на бял свят се свързва с датата 19 ноември. Годината по лична карта е 1991. Израства в семейството на програмисти, в резултат на което започва да програмира стихове с лист и химикалка, но никога - на компютър. Информацията за първите седем години от живота му е оскъдна. Известно е, че обича да гледа рисувани филмчета, за чете приказки и да гради във все още наивното си съзнание възможни фантазни светове. Първите литературни опити датират от 13-та му годишнина. Изразяват се в няколко разказа и есета. В гимназията обаче, Константин Ясен Дренски открива в необятните пространства на поезията път към ... |
|
След смъртта на баща си младият Еймиъс Клейтън открива в книжата му карта, която указва пътя към изгубения град на инките. Заедно със своя приятел Джо Коб той решава да открие несметните му съкровища. Двамата потеглят на рискована експедиция из дивите джунгли на Амазонка, придружени от испанеца Луис Висега. Малко след като поемат на път обаче двамата младежи разбират, че единствената цел на техния спътник е да се добере до картата и да ги изостави насред джунглата. Еймиъс и Джо не се отказват да преследват мечтата си. Впускат се в невероятни приключения, намират верни приятели, сблъскват се с кръвожадни индиански племена, ... |
|
"Сътвореното от Людмила Балабанова е плод на мислене и чувствителност, доказващи съзидателното наличие на вкуса, на едно въображение, с което въплътява в запомнящи се образи видяното и преживяното. Досегът до реалното, до света на делничното, на привидно обикновеното съумява да одухотвори света, да го покаже откъм необичайната му страна, която често пъти остава незабелязана. Пределно лаконична в изказа си, Людмила Балабанова има безспорната дарба от съчетаването на само няколко думи да сътвори поезия. Да преобрази видяното в "снимка" на поетичното от битието в нас и около нас." Проф. Божидар Кунчев ... |
|
Публикуването на книгата на Франсоа дьо Полиняк бележи важен обрат в анализа на произхода на гръцкия град: тази особена форма на обществена и политическа организация... Според Полиняк градът градът не трябва да се схваща като структурирана държавна форма, а по-скоро като "действащо лице, което организира различни начини за участие в ритуализираните обществени практики" ... |