Първата френска писателка Мари дьо Франс твори своите новели през 70-те години на ХІІ век. С тях полага началото на нов жанр. "Повествователното ле" - къс разказ в стихове, който спада към куртоазната литература, има редица сходни черти с рицарския роман, но и се отличава от него. Сюжетите на новелите от настоящия сборник Мари е почерпила от бретонски песни и келтски предания. Записала ги е в стихотворна форма, осъществявайки така преход от фолклор към литература. Централна тема е любовта и препятствията пред нея. Всеки разказ представя в нова светлина любовната връзка, която протича според куртоазната етика. В ... |
|
|
Ейдриън Моул споделя абсолютно искрено подробности за живота си на чувствителен поет, "неразбран интелектуалец" и нещастно влюбен, разсмива ни до сълзи и ни кара да погледнем на пубертета с чувство за хумор. ... |
|
|
Това DVD не е кодирано за регион и може да бъде гледано навсякъде по света. Понеже е в PAL формат някой плейъри, които не поддържат PAL формат, могат да имат затруднения при възпроизвеждането му. ... |
|
|
Димитър Шумналиев , роден през 1947 г. в София, завършва българска филология в СУ, специализира френска култура в университета на гр. По, Южна Франция, печели диплом от писателската програма на университета в Айова, САЩ. За сборника „Влюбени разкази” получава международната писателска награда „Балканика”. ... Няма нищо по-обсебващо от собствената ни инфорамация, твърди един от героите на новия роман на Димитър Шумналиев. И от спомените за социализма, понеже младостта ни мина през него. Ние виновни ли сме, че се родихме в социализма и той ни направи свои герои. ... |
|
|
"Рестартът представляваше тотална смяна на световния монетарен, обществен и социален модел като започваше с провокиран и иницииран срив на всички водещи валути в света..." Из книгата "В сянката на ядрото е роман, който разкрива същността на случайно попаднали хора в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света. Ядрото е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Николай Ников пише със здравословна ирония за любовта, страха, амбициите и затвърждава тъжната, но вярна констатация, че... нищо човешко не ни е чуждо." Камелия Кондова Николай ... |
|
|
|
|
|
Опознай малката панда! Как се чувства тя? Щастлива, тъжна или влюбена? Може да разбереш, като завъртиш голямото колело. С помощта на книжката децата ще се научат да разпознават емоциите и ще се радват на щракащите звуци при завъртане на колелото. ... |
|
|
Илюстрации: Аксел Шефлър , визуална адаптация: Венета Атанасова. ... "Живееше вещица мила и кротка. Тя имаше пухкава питомна котка на черни райета, с очи ококорени. И шапка, която стърчеше нагоре. И котката мъркаше силно, доволно, и рижата вещица хвъркаше волно, метлата щом литнеше в полет щастлив по-бърза дори и от вятъра див..." Из книгата "Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са сътворили ново съкровище... Направо сме влюбени." Индипендънт ... |
|
|
Тъмната страна на човешката душа пази тайни, които не искаме никой да знае. Познаваме ли наистина хората? Какво се крие зад усмивката на лицето им, зад красивата фасада на съседската къща?"Веска Дучева умее да сътворява вълнуващи реалности, да се промъква на пръсти в съзнанието на своите герои, за да ги научи да дишат чрез думите ѝ. Тя разказва за приключения и болки, за спасение и падение, за престъпление и възмездие, за доброто и злото в живота ни. В Продавачът на илюзии. Криминални хроники тя събира най-различни дръзки и смели персонажи - специални агенти, съдебни лекари, престъпници и невинни жертви, ... |
|
|
|
|
|
Всички казват, че когато си влюбен трябва да започнеш да се целуваш с език... Мисля, че това означава - да вкараш езика си в устата на момичето и да го въртиш вътре... все едно въртиш лопата, когато копаеш на пясъчника. Правиш всичко това, най-вероятно, за да откриеш нещо... Иначе всички тези усилия нямат смисъл. ... |
|
|
"Сред полята притихнали, свежи, край прикътани бели села една синя рекичка бележи лъкатушна игрива следа. Тихо плискат се капки немирни, плах вечерник в тревата пълзи, а рекичката шушне неспирно и бърза, и бърза, и бърза. И навред над ливадите росни неусетно се спуска нощта, сякаш юноша влюбен докосва с плахи устни моминска уста." ... |
