|
|
|
|
|
|
Направен е преглед на постигнатото досега в българската зоология (преди всичко в областта на таксономията, фаунистиката, зоогеографията и историята на зоологията). Развитието на зоологията в България е проследено по дати, с главните неща, които са станали всяка година от 1776 до 2023 г. (Personalia, развитието на институциите, научната книжнина и пр.). Обрисувани са институтите, музеите, научните издания, експедициите в България и други страни, както и приносите на българските зоолози за изучаването на световната фауна. Отделно са разгледани разните области, в които са работили българските зоолози. Приложен е и списък на ... |
|
|
Гражданската война в Барселона е превърнала детството и съзряването в зона на сенки и отражения. Младежите сега прекарват много часове просто в мечти за по-добър живот, но градът дотолкова е оглушал, че мълчанието му наранява. Заглъхването на страха е съпроводено от проблясъка на забранена любов, дори насред далечния Шанхай. Потайният главен герой на разказа се лута между всекидневното съществуване и очарованието на миналото, независимо дали така съществуването намира опора в окаяната реалност или в изкупителната сила на въображението. Може ли някой да оцелее благодарение на измислените светове? Могат ли историите да ... |
|
|
Никеч. Танцът на живота е най-четената творба на мозамбикската писателка Паулина Шизиане. Романът представя историята на Рами, която след дълги години брак с висшия полицейски служител Тони открива, че съпругът ѝ води паралелен живот в същия град с други жени, с които е създал други семейства. Подтикната от разкритието, изненадващо за една възпитана в здравите католически устои жена, Рами се среща с другите съпруги, с които на свой ред създава своеобразен женски съюз в опит да се изправи срещу полигамните традиции в мозамбикското общество и тяхната перверзна употреба в съвременния живот. В хода на вълнуващата ... |
|
|
Лед наш грядущий (1939) е втората по важност (а според някои и първа) творба на О'Нийл. При написването на тази автобиографична пиеса той е повлиян от На дъното на Горки и Дивата патица на Ибсен. Юни 1912 г., долнопробната кръчма на Хари Хоуп В Ню Йорк. Тя има много имена: пивница На дъното, бар Безнадежднос, кафене Краят на пътя, аперитив Удавническа среща. Там се е приютила пъстра компания от дванадесет бивши величия. Сред тях са циркаджия и полицай, иританец и бур, двама анархисти, чернокож комарджия и пропаднал правист. Всички те изповядват Вярата на започващите Нов Живот от Утре. Бъбрят дружески и очакват появата ... |
|
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
|
|
|
Двуезично издание на български и немски език. ... Говорът на цветята има характер на албумно издание предвид илюстрациите - над 300, - включени в него, и цялостното си оформление, но в основата му е новото изследване върху живота и творчеството на художничката Анна Хен-Йосифова, прекарала голяма част от живота си в България и ценена най-високо заради флоралните си натюрморти. Професор Милена Георгиева (БАН), която отдавна се занимава с темата, представя и обща скица на развитието на изобразителните изкуства в България през първите десетилетия на XX в., включително с поглед върху творческите сдружения, а и дебати в тази ... |
|
|
"Под новия сърп" (1923) е интелектуален роман - мащабно платно, на което авторът изследва своята гранична епоха. Константин Балмонт (1867 - 1942) многократно е сочен като един от най-изтъкнатите руски символисти. Бележит поет и прозаик, преводач от множество езици, той оставя подир себе си огромно книжовно наследство. Въпреки ексцентричността си писателят си спечелва уважението и приятелството на видни свои съвременници, между които са В. Брюсов, А. Бели, В. Иванов, М. Волошин, М. Цветаева. През 1920 г. Балмонт напуска Русия за последен път. Той цял живот се бори с лошото здраве и недоимъка, но не губи вяра ... |
|
|
Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е в състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметта, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много ... |
|
|
Приживе Маседонио Фернандес (1874 - 1932) е най-изтъкнатият експериментален писател в Аржентина и неговият антироман Музей на Романа на Етерна е първи връх на авангардната литература в страната. Фернандес едва ли не еднолично разрушава традиционната представа за жанровете (и разширява до безкрайност техните граници). Борхес го нарича свой най-голям учител и върховен метафизически хуморист, въпреки че Фернандес упорито отказва да публикува книги и ръкописите му се четат, предават, крадат (и губят) от ръка на ръка. Още съвсем млад, Фернандес се откроява със своите инициативи: опитва се да създаде алтернативна общност на ... |
