След смъртта на най-добрия му приятел светът на Ерик Ли се разпада. За да се спаси от болката, той се потапя в свят от въображаеми случки - измислени срещи, разговори и спомени, които никога не са се случили. Но един ден всичко се превръща в реалност. Когато най-малко е очаквал, той среща в едно кафене Хару Танака. Същото момче, с което се сприятелява при пътуването си в Япония. Хару сяда до него, усмихва се, но само Ерик може да го види. В този неочакван момент Ерик усеща, че не е сам за първи път от много време. Присъствието на Хару му напомня, че има на кого да разчита - да го разбира и да го избави от самотата. С ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Пъзелът на елен от Crystal Print е забавен и образователен начин за учене на буквите от българската азбука. Сглобяването на частите подпомага развитието на фината моторика, координацията око-ръка, когнитивните и моторните умения. С ярките си цветове и увлекателен дизайн, пъзелът задържа вниманието на малчуганите, стимулира логическото мислене и развива умението за решаване на проблеми, превръщайки ученето в забавление. ... |
|
|
"Вие сте тук" е нещо, което виждаме в картите на големите градове. Заставате и там пише "Вие сте тук" и вие знаете откъде да тръгнете и къде да се върнете. И тук аз вложих именно този смисъл: "Това са пътищата, които започват и тръгват от тази свещена точка. И в края на краищата има и нещо преносно, разбира се. "Вие сте тук" означава, че хората, който прочетат тази книга, очевидно остават тук - при мен, в моето сърце." Петър Пунчев "Петър Пунчев предлага на читателя рядка по своята жанрова специфика книга. В нея ще видим органично преплетени елементи на пътеписа, есето, ... |
|
|
"Говорим за метаморфоза. За това как гъсеницата се превръща в пеперуда. За това как да станем пеперуда." През март 1961 г. професор Ричард Алпърт - който впоследствие получава името Рам Дас - преподава в четири факултета в Харвард, издава книги, кара мерцедес и редовно летува на Карибите. По стандартите на обществото той е успял човек. И все пак, той не може да се отърве от чувството, че нещо му липсва. Псилобицинът и ЛСД променят това. Експериментирайки с тях, Алпърт започва постепенно да се разделя с различните пластове на своята самоличност - първо с професора, после със социалния космополит, а накрая и с ... |
|
|
Авторът на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнеш отначало. ... Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки "Продава се!" и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футбола, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се ... |
|
|
"Заглавието на Николай Петков Когато бях Хемингуей трябва да се вземе съвършено насериозно и да се чете буквално. Неговото, на Петков, всекидневно житие-битие се опитва да го вкарва в рутинно-кръжащото, да го укротява в сивото око на ентропията, но отец Николай не му се дава. Той създава действителност, по-истинна и несравнимо по-смислена от реалността... Въображението е сътворяване на действащи и действителни образи. Те са срещата между различни жизнени динамики, включително тези на създаващия ги. В тях следователно няма нищо съчинено или безжизнено. Те са светът, който живеем. Затова Николай Петков е наясно, че ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
|
Имаше такъв виц: Някакъв човек много хойкал по кръчмите. Жена му решила да го отучи – сготвила вечеря, направила салата, сипала му ракия и казала: – Пий си вкъщи! Защо ходиш по кръчмите? Мъжът отпил от ракията и започнал: –Когато бях морски капитан... Жената го прекъснала: – Че кога си бил морски капитан? – Ето, жена, защо не пия вкъщи! И аз не съм бил морски капитан, но обичам да разказвам за пътешествията си. Сравнени с пътешествията на Колумб, Магелан или проф. Христо Пимпирев, моите са нищо. От тях няма да узнаете колко е висока Айфеловата кула и колко е дълга Великата китайска стена – това го пише в Гугъл. Но ще ... |
|
|
За много от активните потребители Letiashtata Kozzila Erato е явление, което разведрява и провокира пребиваването им в "Социалната мрежа". Дори и да не сте от тях, най-вероятно вече се е случвало да попаднете на някой от нейните неподражаеми статуси. Те биват гневни, шеговити, трогателни, забавни, но като правило - винаги увлекателни. В тази книжка е събрана само малка част от тях, като реверанс към мислещите, привързани към красивото и забавното читатели. Независимо какви емоции ще изпитате, след като срещнете нейния поглед върху живота и проявленията му, знайте – тя "лети" някъде из мрежата, ... |
|
|
"Това е първата ми стихосбирка. В нея са събрани всички стихотворения, които съм написала през годините. Тази книга е една моя сбъдната мечта. Всяка буква, всеки стих в нея отразяват моите чувства - радост, мъка, гордост, трепет, надежда, отчаяние, възхищение, предателства, преклонение в различни периоди от моя живот." Румяна Влахова-Станоева "О, аз на този свят ще дойда пак! Във всяка нежно дишаща тревица, във чашката на някой кървав мак или като перо на горда птица!" Румяна Влахова-Станоева ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
