Това не е криза на средната възраст, ясно? Като за начало, не съм толкова стара, че да имам такава. Наричам го експеримент на щастието. Откраднах цяло лято от собствения си живот и докато свърши, планирам да си тръгна от мястото със списък в ръка. Десетте неща, които ме правят щастлива – това е всичко, което искам да знам. Не може да e толкова трудно, нали? Може да са малки неща – чаша чай в леглото, ден без дъжд, но може да са и по-големи. Все още съм в началото, така че как мога да знам? Адолората Мартинели знае, че трябва да е щастлива. Има всичко, което някога е искала – собствен бизнес, съпруг и дете. Тогава защо се ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
В това издание са включени пет от най-известните новели на Томас Ман (1875 - 1955) - един от най-големите германски писатели и носител на Нобелова награда за литература: Дребният господин Фридеман (1897), Тристан (1903), Тонио Крьогер (1903), Смърт във Венеция (1911), определяно като най-доброто произведение, написано на немски език, и Марио и фокусникът (1930). И петте произведения се отличават с размисли за противоречивия и мъчителен процес на творчеството, както и с финия анализ на чувствата, с дълбок до болезненост психологизъм, с разсъждения за желанието за смърт и за смъртта като безсмъртие. С тези новели, подбрани ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Журналистката Клоуи с тревога осъзнава, че биологичният ѝ часовник започва да тиктака все по-бързо. Тя поставя въпроса пред дългогодишния си приятел, но той категорично отказва да има деца. Тогава тя напуска Сидни, за да започне нова работа в провинциален вестник в градчето Буралея. Тихото и спокойно градче е перфектното място, където Клоуи да се съвземе и да предприеме крачката да стане самотна майка чрез инвитро процедура. Там обаче я очакват интересни запознанства и неочаквани събития, които ще я убедят, че човек не може да избяга от болката и нещастието дори да отиде накрай света. Главният редактор на вестника, ... |
|
|
Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви. Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на ... |
