"Българското общество отдавна имаше нужда от истинско, сериозно и задълбочено изследване на историята на отечествената литература и което е по-важно философията на литературния процес. И ето, че след продължителна и плодотворна подготовка литературният теоретик и философ Панко Анчев поднася на интелигентната публика такова изследване. Повече от четвърт век бе необходим на нашия автор за да подготви това фундаментално изследвне. Панко Анчев се нагърби с почти непосилната задача да препрочете огромния корпус от книжнина през един значителен период - от епохалната книга на преп. Паисий Хилендарски - История ... |
|
|
Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от XX век. В тази книга е направен опит да бъде проследен сложният и противоречив път на българското литературознание през XX век, както и да се посочат и анализират приносите на неговите най-ярки представители. ... |
|
|
Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. ... |
|
|
Добрият литературовед е свидетел на своето време също както и добрият писател. В изследванията си той показва образите на времето, неговите характери, начина на мислене. Литературознанието пресъздава живота чрез литературата, чрез погледа на писателите, които изучава и изследва. В тази книга Панко Анчев не прави апология на литературознанието, а предлага своята представа за него и за литературоведа, която си е изработил и която следва повече от 30 години. ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да се проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране. Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, ... |
|
|
"Друг начин на мислене" е естествено продължение на предишните книги на автора: "Философия на литературната история" (2004), "Разумът в българската история" (2005) и "Малкият народ" (2007). В тези свои трудове Панко Анчев задълбочи своя нестандартен подход към проблемите на литературата, културата, историята, политиката. "Друг начин на мислене" дава ново знание за известни факти и явления. Тази книга е съставена от хипотези, опитващи се да насочат вниманието върху въпроси, върху които хуманитарните науки не веднъж са се замисляли, но не са им давали точно тълкувание и ... |
|
|
Панко Анчев е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор на 30 книги, между които "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история", "Друг начин на мислене", "Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", "Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", "Българският свят", "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", "Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски", "В зоната на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... В тази книга се прави опит за нов подход и анализ на творчеството на Захарий Стоянов. Прочетем ли внимателно това творчество като едно цяло, ще открием, че то отваря нова епоха в българската литература. Захарий Стоянов създава със своите "Записки по българските въстания" нов тип роман - буржоазен роман на властта. Никой преди него не е писал подобен род проза и не е поставял проблемите, които се разглеждат и разрешават тук. Именно като роман трябва да четем тази велика книга, в който главен герой е Георги ... |
|
|
"Моят път към Антон Дончев започна още от училищните ми години, когато през 1965 г. прочетох за първи път току-що излезлият му роман "Време разделно". Вървя дълго по този път и още не мога да го извървя. Но кой критик не е немощен пред могъществото на такъв писател и кой би могъл да се похвали, че е постигнал в анализа си в пълнотата на неговия велик талант... Тази книга е опит самият аз да огледам извървяното от мене и да посоча онова, което ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява в творчеството на Антон Дончев, и заедно с него да размишлявам за пътя на историята и на народа ни по него." ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
|
|
Тази книга не е история на литературата. Тя е философия на литературната история, т.е. осмисляне на идеите, които литературата изразява. Тя е опит да се открият движещите сили на литературната история и нейните връзки с обществото, която я поражда и чийто глас е тя. ... |
|
|
"Алеко Константинов е писателят, който е призван от историята да покаже и осмисли типа личност, продукт на социално-икономическата и политическа система, установила се в българския свят по същия начин и същата необходимост, както това е станало и в Европа. И сега нашият свят се сравнява и съизмерва с европейския. А по отношение на типа личност, новата йерархия на ценностите, общественото устройство, политическите нрави и другите атрибути на системата българите са постигнали жадуването изравняване. Но до какво е довело то? Ето големият въпрос, на който обществото чрез литературата трябва да си отговори." Панко ... |
