Християнството дълго виждало в Земния рай историческа действителност. Наслагвайки разказа от „Битие“ върху наследството на античната култура, то сътворило градината на насладите – съчетание от красотите на Златния век и Блажените острови. Земният рай разпалвал въображението на нашите предци – течение на векове църковните учени се питали какъв е бил ръстът на Адам и Ева, как двамата са прекарвали времето си, господари ли са били те над животните, какъв сексуален живот са водили. Средновековието вярвало, че Земният рай, макар и недостъпен за хората, съществува някъде в Ориента, но после тези представи били изоставени. ... |
|
Макар краят на 20 в. да е белязан от песимизма, историята на християнството е пропита с идеите на миленаризма повече, отколкото обикновено си представяме. Огромен брой хора вярвали, че Христос ще се завърне на земята, за да царува хиляда години с възкръсналите праведници. Най-сетне хората щели да заживеят щастливо. Дяволът, смъртта, грехът, адът щели да изчезнат. Това вярване, което се основава на пророчествата от Стария завет и на Откровението на св. Йоан, било оборено от св. Августин и задълго било забравено. Но в края на 12 в. възникнало отново, възкресено от перото на калабрийския монах Йоахим Флорски, чиито ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
|
|
|
|
|
Рисувана през 1504, "Градината на земните удоволствия" представя създаването на Земята и проникването на греха в човечеството. Лявата част на картината изобразява Рая с Адам и Ева и множество чудновати животни, средната - земните удоволствия , а дясната - Адът с ужасяващи наказания за различните видове грешници. Когато двете крила са затворени, от външната им страна е изобразено сътворението на света. ... |
|
|
|
|
|
Книгата съдържа стихотворения от колосалната творба на Юнус Емре "Диван" и откъси от "Книга със съвети", които дават представа за мъдростта, хуманизма и божествените прозрения на поета. Над тях ридят майките злочести Нима човек до дъно не пропада, щом може и скалата да се срине. Нима любов не чезне до забрава, щом другият сърцето ни разбива. Обича ли човек, пламти душата. Светът под нас обаче се проваля - душата на човека си е отлетяла. Такава мъка само обич изцелява. Щом някого ашък Юнус обиква, нима със обич няма да отвърнат? Щом Любовта ни спастря живи, нима Смъртта не бива смъртна? Зад ... |
|
Томчето включва стихове, писани от 1974 - 1989 година. ... "На хората не им достига време! На времето не му достигат хора!" Из "Градината преди Рая" Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил "Философско-историческия факултет" на "Софийския университет". Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961 - 1971). Първи заместник-министър на културата (1975 - 1979). Председател на "Съюза на българските писатели" (1979 - 1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей". Първата му ... |
|
Йосиф Перец /1936/ е добре познат на културната публика сценарист и прозаик, а настоящият сборник без съмнение го представя в най-добрата му светлина. Разделена в три добре обособени в смислово отношение части, книгата се състои от текстове, изцяло издържани във "висшия пилотаж" на белетристиката - краткия разказ. Най-трудно се пише кратко. За целта трябва да имаш ясна иде и да владееш инструментариума, с който да внушиш тази идея. В книгата на Перец го има и едното, и другото. "В първата част, „На две крачки от Светия град”, Йосиф Перец е събрал кратки разкази от чист класически вид. Това са истории, ... |
|
Продължението на Боже, защо Господ лъже? и Аллах, милост нямаш ли? . ... Любиш ли, ти Бог си е третата рожба на известния режисьор след Боже, защо Господ лъже? и Аллах, милост нямаш ли? . Книгите не са теологични. В романите са описани различни и много красиви севди. Показани са красотата и разнообразието на българските народни обичаи. Сред героите има попове, монаси, дервиши, богомили, нестинари. "Най-сигурното нещо в живота е, че ще умрем. Иска ни се да спрем времето. Един начин има - Любовта. Прави ни безсмъртни във всеки миг, в който кара времето да изчезне, докато потъваме в нечий поглед, докато ... |