"Xepe" е хипнотичен роман за един обречен любовен триъгълник, за мъж, който не може да се помири със самия себме си, за еротична фиксидея и за напразната надежда да попиеш от чуждия блясък. Едва петнайсетгодишен, Бернхард Хере се влюбва отчаяно в прекрасната, талантлива Камила Вергелан. А когато Камила започва прочутия си забранен романс с Юхан Себастиан Велхавен, един от най-големите скандинавски поети, Бернхард се нагърбва със задачата да бъде техен довереник. За жалост, той не успява да спечели любовта. Бернхард Хере (1812 - 1849) е надарен хроникьор от епохата на норвежкия националромантизъм, период с ... |
|
В древен Египет дъщерята на Фараона преминава последователно етапите на посвещението, за да познае езотеричните истини и да разбере висшите тайнства на живота... След 3 000 години, в Европа през бурния 20-ти век, една жена (родена в Унгария, живяла в Швейцария) от ранно детство се бори за себепознание и за овладяване на вътрешните сили с цел да стигне до възможния предел на своята човешка сетивност... Два живота, разделени от безданата на времето, но душата е една! - доказва този автобиографичен роман на Елизабет Хайх. Уникална духовна опитност Невероятно душевна одисея Проникновен анализ на вековното езотерично ... |
|
Високоефективният въздушен хепа филтър от серията Pro на Raider задържа 99.99% фини прашинки над 0.3 µ. Предназначен за модели RD-WC06, WC09 и RDP-SWC20. Филтърът е с диаметър ∅ 13.7 cm и височина 12 cm. ... |
|
Кой е Бог? Мнозина си задаваме въпроси за Него. Можем ли наистина да Го познаем? Или Той е отдалечен толкова, че е недостижим? Ханк Ротхаузен пише за това какъв Бог ни представя Исус и как можем да открием бащиното Му сърце и любовта Му. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Възможно ли е децата да учат, без да ги принуждаваме? Какво носи образователният минимум - полза или вреда? Може ли училището да е част от реалния живот на общността? Може ли училището да е творчески плод от труда, волята и решенията на уникалната местна общност – учители, родители и деца? Необходими ли са специфични умения за живот в свобода? Яков Хехт дава отговори на тези и много други въпроси от позицията на основател на първото Демократично училище в Израел; днес в страната има над 25 такива училища, тяхното разпространение се ползва с подкрепата на държавата, а международната мрежа от демократични училища по ... |
|
Известна също като "морска мечка", полярната мечка е най-големият хищник на земята и една от най-големите мечки! С тегло над половин тон и дължина от почти три метра, тази мечка е два пъти по-голяма от сибирски тигър. За да пребори бруталният арктически студ, полярната мечка е изолирана с четири сантиметра подкожни мазнини. Също така е оборудвана със слой на пухкав мъх под едрата козина. Тези мечки са готови да плуват и ловуват и в най-студения климат. Полярните мечки са сръчни плувци и са били забелязани на двеста мили от брега. За да си помагат в намирането на храна, полярните мечки имат силно чувствително ... |
|
"Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, удобно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж. Обичам Белгия, защото в нея се говори френски и защото в училище изучавах задълбочено френски – оня ясен, хладък, духовит език, който ми доставя изтънчено удоволствие всеки път щом имам възможността да го слушам, говоря, чета. Мразя Белгия, защото изгони моя нидерландски език от училище и го отпрати на полето. Обичам Белгия заради правилцата ѝ, умението ѝ да ... |
|
Осем кратки есета на авторката Жан Херш, повлияна във философските си публикации от философската традиция, наследена от Карл Ясперс. С времето, тя доказва също, че истинският философ - още от времето на Сократ и Платон - е онзи, който живо откликва на конкретните и често болезнено остри ситуации в обществото, онзи, който не стои безучастно отстрани: затова се ангажира с дискусиите по конкретни казуси и след събитията от 1968г. Пише "Правото да бъдеш човек" и "Осветяване на тъмното", едни от най-дълбоките познати философски анализи на правата на човека. В книгата са поместени и красиви черно-бели ... |
|
Изкуството е вълнуващо, изненадващо, магическо. То е необятно. Невъзможно е да поберем неговия удивителен свят само в сто теми, но в тази книга сме се постарали да разкажем за важни неща - идеи, направления, техники, материали и т.н., които ще ви помогнат да го разбирате по-добре. Достатъчно е да прелистите страниците, за да откриете удивителния свят на човешкото творчество - от пещерните рисунки до наши дни! ... |
|
Две бири, после още две... - напълно достатъчни за създаване на близост. Но двамата братя, които обикалят в нощта мюнхенските кръчми, знаят, че топлотата, породена от алкохола, е безсилна срещу студа. "Ckopo ще стигна възрастта на брат ми, когато той умря." Така започва този роман, написан на един дъх и в един единствен абзац от началото до края. Но той не е толкова посмъртно слово, колкото размишление по един екзистенциален въпрос, неполучил отговор до днес: струва ли си да дадеш живот на едно невинно същество, на едно дете, което ще попадне в ужасния свят, който сме неспособни да променим. Хайнц Хеле (1978) ... |
|
Цяла година на сладки сънища. Сезоните спят, поспи си и ти е римувана приказка за лека нощ, която ще пренесе малки и големи в страната на сънищата. Четирите сестри - Пролет, Лято, Есен и Зима, се редуват. Докато останалите три спят, една от тях винаги будува и бди над хора, растения и животни. Създадена от две сестри - Айсату и Няй - тази приказка разказва за смяната на годишните сезони по най-красивия и лиричен начин, едновременно с думи и образи. Самата тя - произведение на изкуството, тази нежна история ще разцъфти в сърцата както на библиофилите, така и на най-малките читатели, сгушени в топлите прегръдки на мама ... |
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |