Катедралата "Св. Павел" е главната епархия на Англиканската църква в Лондон. Намира се на северният бряг на река Темза. Прекрасната ѝ барокова архитектура и известният купол я правят втора по големина в света, след базиликата "Св. Петър" във Ватикана, от която всъщност е заимстван и моделът на външната фасада. Строежът на "Св. Павел" е завършен в края на XVII век и е дело на великият архитект сър Кристофър Рен. Куполът е висок 110 m и широк 34 m. В катедралата се намира и всеизвестната "Галерия на шепота", в която акустиката позволява да се чуе и най-тихият звук от другият ... |
|
Българската оперна школа отдавна е известна зад пределите на страната ни. По оперните сцени на света се изявяват певци, превърнали се в еталон за изпълнителско майсторство. Сред тях е и басът Павел Герджиков. Но за разлика от големите ни имена в оперното изкуство, певецът гради основно кариерата си в България, въпреки многобройните му гастроли, направили го известен по света. ... |
|
Why monasteries in Bulgaria are so interesting and one has to devote some of his or her time to visiting them? Probably one of the major reasons is that, due to the historical development of the country, they are among the few,,live" historical monuments preserved to the present day. Some of them are still acting and in the yards one can meet real monks like 500 or more years ago. Monastic scriptoria and libraries set the beginning of Bulgarian culture and preserved Bulgarian nationality, especially during the five dark ages of Ottoman rule. Books were written in the monasteries in the Bulgarian language, the same ... |
|
Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
|
Преди 2500 г. Херодот възкликва, че след индийците няма по-голям народ от траките. Друг стар автор, а именно Тукидид, споделя, че армията на одриския цар Ситалк наброява 150 000 души. За онези времена това е нещо забележително, а населението на земите ни продължава да расте. Близо пет века след Херодот Страбон твърди, че макар да е опустошена от римляните, Тракия може да изправи войска от 215 000 човека. Плиний нарича Тракия най-могъщата страна в Европа. Още по-късно Павзаний пише, че след келтите траките са най-многобройния народ на континента. Около два века по-късно римски автор отбелязва, че Тракия е неизтощим извор ... |
|
Авторът на книгата, един от организаторите на убийството на Троцки, на мрежата от съветски агенти в САЩ и Западна Европа, на атомния шпионаж, "главният диверсант и терорист на Съветския съюз", както го наричат, генерал-лейтенант Павел Судоплатов е работил 32 години в органите на държавна сигурност на СССР. През 30 -те години е заместник-началник на Външния отдел на НКВД. През войната е началник на Четвърто (разузнавателно-диверсионно) управление на НКВД-НКГБ. След войната оглавява специална група на МГБ, заместник-началник на Първо (разузнавателно) главно управление на МГБ. След падането на Берия 15 години ... |
|
Укритата слава на народа ни. ... В настоящият труд е представена напълно непознатата на широката публика история на траките. Поднесени са сведения, които сякаш са табу в нашите научни среди. Докато чужди историци и езиковеди смеят да кажат, че първата тракийска държава в Мала Азия е носила името Асува, т.е. Азия, у нас темата не се разглежда, а данните са ясни - дедите ни са хората отговорни за появата на географското название Азия. Неговото значение е страна на конете, страна на коневъдците и първоначално важи за една сравнително малка област, обхващаща Троада, Мизия, Витиния, Фригия - все земи населени от траки. Табу ... |
|
"За мен Бариерата е напълно реалистично произведение. Елементите на фантастиката тук не противоречат на реализма, а показват някои негови непознати страни... Става дума за ония изкуствени бариери, които човечеството е слагало и слага пред себе си по пътя на своето духовно издигане, бариерите пред полета на мисълта, пред възвисяване на чувствата и стремежите." Павел Вежинов ... |
|
"Белият гущер и Бариерата са двете лица на една и съща истина и на един и същ проблем. Всяко фантастично възприемане на света е дълбоко присъщо на човешката душевност. В Бариерата съм потърсил пътищата към нови измерения на душевността - по-висши и по-нравствени. В Белият гущер се опитах да предупредя хората какво ще стане, ако вървят по старите пътища." Павел Вежинов ... |
|
Настоящото учебно ръководство съдържа пълния текст на всички тълкувателни решения на Върховния касационен съд по съответните разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс. Публикувани са изчерпателно тълкувателните решения за периода 1999 - 2022 г. Този период бе избран поради значителната съдебна реформа от 1999 г. Тълкувателните решения са подредени хронологично по датата на образуването на съответното тълкувателно дело. В учебното ръководство се съдържа указател, в който за улеснение на читателя са поместени: номерът на тълкувателното дело и годината на неговото образуване; релевантните наказателнопроцесуални ... |
|
История за света на децата и възрастните, за търсенето на онова дете вътре в нас. Дори да пропътува света, за да опознае непознатото, човек накрая само си дава сметка, че онова, което търси, ще открие там, откъдето е тръгнал... Книга, която е колкото за деца, толкова и за възрастни. Всеки човек има мечти, които искат грижи и внимание. Загубим ли въображението си, животът бързо посивява... Текстът допълва илюстрациите и превръща и читателя в съавтор. Павел Чех, който се радва на голям успех в родната му Чехия, е вече познат у нас с Дяволчето, стопляща сърцето книга, която внушава, че дори и у най-лошия се крие зрънце ... |
|
"Винаги е интересно да видиш прохождането на един творец - първия разказ, първия филм, първата роля. Тези първи стъпки може да са малко несигурни, лутащи се, залитащи в различни посоки, но винаги в тях се открива онзи талант, който по-късно ще избуи с пълна сила. Ако днес трябва приобщим дебюта на Павел Вежинов към някое литературно течение, това е по-скоро неореализмът, отколкото сюрреализмът. В първите си разкази той рисува пейзаж, но не от поляни, покрити с цветя, а от улици, покриви, трамвайни линии и тротоари. В улиците със и без паваж описва не отделни случки и индивидуални съдби, а колективни образи и ... |