Мащаб 1:200 Храм-паметник "Св. Александър Невски" е един от най-монументалните катедрали на Балканския полуостров и един от най-популярните културните символи на България. Разположен в сърцето на София, той безспорно е най-внушителната постройка в столицата. Изграждането му е израз на всенародната признателност към руските освободители, дали около 200 0000 жертви по време на Руско-турската освободителна война. Решение за построяването му е взето от Народното събрание през 1880 г. по предложение на Петко Каравелов, княз Александър Батемберг и инициативен комитет. Храмът е кръстен на великия руски пълководец Владимирски и Новоградски княз Александър Невски (1220 - 1263 г.), влязъл в историята с прочутата си победа над Тевтонския орден върху замръзналото Чудско езеро. По-късно провъзгласен от московския патриарх за светец, Александър Невски бил патрон на руския император Александър II. За да изрази благодарността си към Русия в лицето на императора, наричан още "Цар Освободител", признателният български народ решава да кръсти храма на името на неговия патрон. Така, след като били събрани доброволни пожертвувания от всички църковни общини в страната, строителната дейност започнала символично с полагане на първия камък на 3 март 1882 г.
Първоначалният проект бил изработен от българският архитект акад. Иван Богомилов, но след неговата смърт е извикан екип от руски архитекти, начело с проф. Александър Никонович Померанцев. Те променили изцяло архитектурния план и най-накрая през 1904 г. започнали истинския строеж на храма. Строителството продължило до 1912 г. За кратко през 1916 г. катедралата била преименувана на "Св. Св. Кирил и Методий" (тогава, по времето на Първата световна война, България и Русия участват в два противникови военни пакта), но през 1920 г. отново върнали първоначалното име "Св. Александър Невски". На тържествено освещаване (1924 г.), присъствували гости и официални лица от много страни. Във вътрешната и външна украса на църквата взели участие голям брой български и руски зографи, художници, скулптори, архитекти и различни чуждестранни строителни специалисти. Използвани са изключително скъпи и качествени материали - специално внесени италиански мрамор, бразилски оникс, алабастър и други.
Храмът представлява внушителна, кръстокуполна, петкорабна базилика от неовизантийски тип, увенчана с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове в стил "руски северен ампир". Над задната фасада и нартекса (преддверието) се извисява могъща камбанария с 12 броя отлети в Москва камбани. Най-голямата от тях тежи около 12 тона, а най-малката - 7 kg. Размерите на катедралата на " дължина - 74 m, ширина - 52 m, височина на камбанарията - 53 m, височина на централния купол - 46 m, застроена площ - 3 170 m², обща кубатура - 86 000 m³. Покривният пласт е от асфалтова мушама и медна ламарина с площ около 4 000 m². Позлатеният слой на купола в 700 m², за което са използвани 8.35 kg злато, отпуснато от държавата.
През 1953 г. храмът бил провъзгласен за патриаршеска катедрала, а една година по-късно е обявен за паметник на културата с национално значение. През 1960 г. български майстори, под ръководството на ленинградски специалисти, реставрирали и подновили позлатата на куполите.
В крипта на катедралата са експонирани едни от най-ценните произведения на българската иконопис. Изложбата е филиал за старобългарско изкуство при икони, стенописни фрагменти и различни елементи на църковната декорация, като най-старите от тях датират още от IX в. - времето, когато Християнството е прието за официална религия в България.
Изграден с участието на специалисти от шест различни националности, събрал на ценното, което културна Евопа от онова време можела да предложи, храмът "Св. Александър Невски" може да бъде смятан за едно от най-значимите български съкровища.

Продуктът не е подходящ за деца под 3-годишна възраст. Съдържа дребни елементи, които могат да предизвикат опасност от поглъщане, вдишване или задушаване.