Илюстрации: Мая Лилова и Бела Лилова. ... Ставри и Прокопи са приятели. Те споделят един дом, храната си, премеждия, истории, а понякога и еднакви виждания за света. Имат оживени социални контакти и се наслаждават на живота. Ставри и Прокопи са кучета и с удоволствие биха ви заговорили на улицата, но за жалост, вие няма да ги разберете - ще си помислите, че лаят. Те са персонажи от детството на две пораснали момичета и сега се завръщат, за да разместят местата на сериозното и забавното, на важното и незначителното, на страшното и обичаното, и дори да променят представата ни за времето. В новите им истории има малки ... |
|
В монографията се изследва речта на българската етническа общност в Австрия, която е основно билингвална. Във Виена българите използват помежду си най-вече разговорната форма на книжовния български (или мезолект). В австрийската столица и старите, и новите имигранти са по-често с относително добра професионална квалификация (бизнесмени, дипломати, дейци на изкуството, науката и образованието - ученици, студенти, специализанти, научни работници и др.). Междинният (смесеният) език във Виена е регистриран с ярки особености най-вече чрез лексиката, защото по принцип тя е най-податлива на чуждоезиково влияние. Фонетичните и ... |
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
Историята на едно много специално приятелство ... Единственото нещо, известно за Фин, автора на "Мистър Бог, тук е Ана", е, че е написал и "Ана и Черния рицар", а освен това е съставил "Книгата на Ана", придружавайки я с коментари. А единственото нещо, което би могло да се каже за тази трилогия е, че е уникална и няма аналог в световната литература. "Мистър Бог, тук е Ана" е първата книга за момиченцето, което Фин намира късно една вечер в средата на 30-те години на миналия век в Лондон. Той се представя съвсем лаконично: "За моя милост не е чувал почти никой, но все пак мисля, ... |
|
Професионалните постижения на младите изпълнители са заемали подобаващо място в каталога на „Гега Ню”. За мнозина от тях регистрацията на определена програма е била успешен старт за бъдещата им звукозаписна дейност. Така и Анна Стойчева направи своя дебют с албума „На открито” с творби на Барток, Дебюси и Брамс (GD 216). Анна Стойчева е родена в София и учи пиано при известните клавирни педагожки доц. Лидия Кутева и проф. Джулия Ганева. Завършва Джулиард Скуул в САЩ, където учи при професорите Сиймор Липкин, Йохевед Каплински и Джером Лоуентал. Още в първите конкурси, на които се явява („Албер Русел”, „Светослав ... |
|
Защо война? на Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд е съставена от разменените между тях две писма под формата на публичен дебат върху правото и силата, войната и мира, национализма и културата. С нея те не печелят Нобелова награда за мир, нито пък възпират човечеството от война. Тя всъщност е разочарование за Айнщайн и носи неудовлетвореност на Фройд. В продължение на деветдесет години е един от най-критикуваните текстове на убедения психоаналитик. Защо тогава тази книга продължава да се преиздава на всички езици и остава във фокуса на разгорещени дебати и до днес, свързани с новите парадигми на афективния обрат? Какво ... |
|
Ножичката за декоративно рязане може да използвате за да придадете вълнообразен вид на материалите, с които работите. Може да се използва при изработката на всякакви скрапбукинг проекти, албуми или картички. Изрежете цветна хартия , паус или хартия за декупаж , за да направите картичките, опаковките за подаръци или арт декорациите още по-красиви и оригинални. Експериментирайте, като оформите краищата на проектите си или части от тях. Дължината на ножицата е 16 cm. ... |
|
Като отговор на нарасналия в обществото интерес към кулинарията, а и като възможност да бъде представен в пълнота богат и архаичен пласт от народната лексика, свързана с ежедневното и празничното хранене на българина, в Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език Проф. Любомир Андрейчин при Българската академия на науките се родиха идеите за два проекта: съставяне на Български диалектен кулинарен речник (БДКР) и изработване на Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (ИКК). ... |
|
Поглед към женската литература на XX век: от Вирджиния Улф до Мери Маккарти. ... |
|
Разголващата и скандална биография на най-влиятелната фигура в световната мода - Ана Уинтор, вдъхновила "Дяволът носи Прада"! ... "Вог" - модна библия, която се чете с религиозен плам по цял свят и за която прочути дизайнери работят неуморно. В основата на култовото списание от години е главната му редакторка Ана Уинтор. Нейната дума е закон за знаменитости, политици и бизнесмени, а лицето ѝ е емблематично за поп културата и модната журналистика. Каква обаче е истината зад страховития имидж на британката с огромните слънчеви очила и вечното "боб каре"? Американският биограф Джери ... |
|
След публикуването на книгата "Мистър Бог, тук е Ана" разказът за малката Ана с неговите неподвластни на времето истини заживява в умовете и сърцата на милиони читатели по света. Авторът Фин е залят от молби да се върне към спомените си за нея. Минават малко повече от десет години преди появата на «Книгата на Ана» и още толкова преди появата на "Ана и Черния рицар". "Проблемът със спомените не е в това, че не са верни. Просто са прекалено много, за да бъдат записани. Всичко, което преживях през тези няколко години, би отнело десетократно повече време да бъде разказано в сравнение със самото му ... |
|
"Земя 2.0" на Ана Мария Гърбич е за онези, които търсят фокус за поколението, оставено без идеологическа опора, поколението, опитващо да се събере, разрушавайки рецидивите на "стария свят". Книга за постюгославските травматичности, но и за езика като апарат за идеологическо етикетиране... И всичко това - през задпределно напрягане на емпатията, през смелостта да застанеш уязвим и незащитен пред болката и разпада, да търсиш цялост без да отхвърляш, идентичност без бягство." Валентин Дишев ... |