Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Изданието предлага най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Голям дял в художествената проза на Вазов заемат пътеписите му. В тях природата е пречупена през светоусещането на патриота и ... |
|
|
Основни направления в психологичната помощ. ... "В настоящата монография са засегнати два основни въпроса, свързани с преживяванията и функционирането на човек в процеса на лечение и възстановяване. Тревожността и процесите на личностна регулация са два различни и не толкова често обединявани конструкта. Те рядко присъстват заедно в теоретичните и изследователски модели. Логиката на тяхното обединение в монографичния труд е продиктувана: първо, от изискванията, свързани с практическата работа на медицинския персонал в сферата на психологическата помощ, и второ, от необходимостта да се очертаят основните направления ... |
|
|
|
|
|
Иван Богданов (1910 - 1992 г.) е виден изследовател на българската литература, архиист, библиограф, автор на около 70 книги. Започва да публикува в литературния печат през 1933 г., а през 1940 г. издава първата си книга, посветена на Илия Блъсков. През периода 1946 - 1960 г. е изолиран от текущия литературен живот. По това време не се отчайва, а работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно. Автор е на енциклопедични и справочни издания, превърнали се в еталони. Сред тях - "Речник на българските псевдоними", "Българска литературна периодика", "Енциклопедичен речник ... |
|
|
Трансхуманизмът е световно социално и интелектуално движение, изповядващо идеята, че човешката еволюция не е завършен процес, а трябва да продължи с помощта на новите технологии. Членовете на трансхуманистичното движение са убедени, че човекът и цялата ни цивилизация трябва да бъдат изцяло променени, да станем транс-, а после и постчовеци. Бумът в разработките на изкуствения интелект, роботиката, нанотехнологиите, генетиката, виртуалната реалност, успехите в борбата със стареенето убедиха значителна част от глобалния елит, че визиите и философията на трансхуманистите са единствената успешна идеология, чрез която можем да ... |
|
|
"В книга си Съзерцание на безкрая, Иван Гранитски съзерцава света и хората от издигнатата гледна точка на поет-мислител. Естествено е, като човек с кауза и ерудиция, той да се обърне към древната философия от етапа, когато тя е още неотделима от митопоетичното, когато използва фигури и начин на мислене, свойствени за архаичния човек. В много от поемите душата търси своя Път - друг изключително важен архетип в архаичното мислене. Пътят е предначертан, но не детерминиран. Неговата посока и неговият край зависят от личния избор, въплътен в земното поведение: дали сред звездите или при лодкаря, който вече чака. ... |
|
|
"За по-малко от десет години - от 2015 до 2023 година, Иван Гранитски създаде и оформи един нов по-етически свят, извеждайки българската поезия на ново равнище, като ѝ даде нови теми и нов начин на художествено мислене. Този свят излъчва огромна енергия, придобита от съзерцанието на природата и историята и от познанието за тях като неотменна част от човешкия живот, човешкия разум, осенен от Светия Дух. Не е лесно да си поет на такава поезия. Защото са необходими други думи, с които да изразяваш себе си и онова, която виждаш и си възприел. Иван Гранитски намира такива думи и умело ги подрежда и превръща в ... |
|
|
Иван Гранитски, известен с цялото си многолико творчество на поет, литературен критик, есеист, публицист, със своята дейност на издател и общественик, несъмнено има значимо място и като художествен критик. Може би в любовта му към това изкуство е изворът на неговия стих-живопис. В поезията му поразява цветният глад, умението му да разкрива света в багри. Облакът, който "гони сянката си из полето", танцът на "пожълтелите листи на кестена", изкуството - "графика тайна на душата", слънцето, "премрежило сребърни ресници". Дори най-сложни душевни състояния имат цвят и форма, както е в & ... |
|
|
"Това, което придава особена увлекателност на пътеписните бележки на Иван Вазов , е постоянното редуване на описателни и разказвателни моменти, смяната на пейзажи със събития, преминаването от света на природата към света на човека. Нишката на пътуването е композиционната линия, по която се нареждат всички моменти на произведението. На първо място са, разбира се, живописните картини от природата - най-вече планинските места: върхове, долини, устиета, гори реки. Изгледите, които се разкриват при изкачването на Мусала, Белмекен, Юмрукчал (сега Ботев връх) и други върхове на Рила, Родопите, Стара планинаа, Витоша, ... |
|
|
Вълнуващ, стремителен, мокър, шеметен и пълен със смях разказ за приключенското пътуване на две хлапета по въздух (със стар въжен лифт), по вода (с каяци) и по суша (с могъщи танкове на две колела) в компанията на чудати герои и странни съоръжения. В най-опасните мигове ставаме приятели завинаги, а пътят към победата е не по-малко важен от самата победа, особено ако е весел и главозамайващ. Роман, написан за всяко дете, което обича щурите игри на открито, изобретенията и разрешаването на загадки, поръсени с щипка научно вълшебство. Писателят (и виден котарак по душа) Иван Раденков е горд баща на две палави момчета, ... |
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) е роден в град Сопот. Напразно баща му се опитва да го направи търговец. През целия си живот Вазов в отдаден на литературата. Двадесет и пет години няма свой дом и сигурна професия. Работи в търговската кантора на чичо си в Румъния (1870). Учителства в Свиленград (1872). По време на Руско-турската война е преводач. След Освобождението става съдия в Берковица (1880 - 1885). Познава и превратностите на политическите борби - бил е емигрант в Русия (1886 - 1889) и министър на просвещението (1897). Създава огромно по обем и значение литературно творчество, събрано в 22 тома. В тях звучи чистият роден ... |
|
|
"Мисля си: каква енергия трябва на Иван Гранитски , да се издигне с криле като коледна елха, като един крилат Дядо Коледа, и когато се върне в гнездото си, да остави един стих, една мисъл, понякога само една намерена дума, за да я подари на нас, неговите приятели. Иване, продължавай да летиш и да се връщаш при нас!" Акад. Антон Дончев ... |
