"Градежът" на Мина Кръстева е хубава книга, която привлича вниманието ни с личността, за която авторката си е поставила задача да ни разкаже. И е нейна заслуга, че спирайки вниманието си върху Уста Колю Фичето, тя съумява да ни представи времето, когато се възражда българският дух. Когато се събужда и избуява творческия дух на българина, за да се слее с друг един извечен устрем - към свобода! Тези две неща авторката е успоредила в книгата и ни убеждава чрез словото си във възрожденското единение на българите. Всичко това - чрез разказа за пътя, извървян от Уста Кольо, чиито огромен талант, трудолюбие и познание ... |
|
|
История за любов, грях, смърт и изкупление на фона на трагичните обрати в българската история. ... Ветеранът от Балканската война Данчо Попов се завръща у дома при жена си Витка с десетгодишно закъснение и никой от двамата не е готов да признае истината за близкото си минало. Данчо преживява отново и отново кошмарите на пленничеството си и трафика на хора от Африка до Марсилия, в който е бил замесен и който го белязва за цял живот. Витка, красива "вдовица от войната", която отглежда сама сина си в размирна България, е била съблазнена от семейния покровител - хотелиера богаташ Пламен Господинов. Нейната ... |
|
|
"Недоказани убийства" съдържа разкази за Бургас, морето и Странджа. Героите в книгата - назовани с истинските им имена или не, са реални и разпознаваеми. В книгата писателят споделя с читателя отколешната вина и наранена душа за стореното зло от човека - унижаващ и убиващ човека, откакто е станал човек. И с наранената си душа за своето несъвършенство иска да живее с ближните си в любов и разбирателство. Както е в посланието на апостол Павел до римляните: "Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай с доброто... скръбта поражда търпение; търпението - мъдрост; мъдростта - надежда"." ... |
|
|
Строфи на кръвта е преболяна книга - пореден опит на Васил Славов (след Фургоните на Адамсбърг и Тунелите на Галицин) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него; завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. Разказаното в нея е провокирано от личната история на писателя - второ поколение емигрант - и срещите му с образи и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието."Тази книга не може да бъде едновременно четена и осмисляна. Тя не държи да ... |
|
|
Душите на покойниците са около нас и през цялата история на човечеството са намирали начин да показват своето присъствие. Защо някои от тях са злонамерени, а други - любящи, как да ги разпознаваме и да общуваме с тях? Парапсихологията изучава свързаните с тази област теми. Важно е да се избавим от суеверния страх, предизвикан все още от всичко, имащо отношение към въпросите на смъртта, за да можем да подхождаме към тази проблематика без предупреждение и с отворено съзнание. В книгата са разгледани автентични случаи на контакти с отвъдното, които на пръв поглед шокират, но всъщност имат за цел да ни накарат да се замислим ... |
|
|
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери. На български е издал шест стихосбирки и три романа. Неговата пиеса Чува ли ме някой печели наградата на Европейска фондация Емиграция, реализирана на сцената на Червената къща през 2008 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. Носител е на световни ... |
|
|
Студията Борба за ятовия знак на Стилиян Д. Иванов представя кратка история на старобългарския белег ѣ, изключен от азбуката ни през 1945 г. вследствие на груба външнополитическа намеса. Дискусията за мястото и необходимостта от ят в българския книжовен език се води първоначално от нашите просветни дейци, а след Освобождението - от езиковеди, филолози, писатели и дори духовни водачи. Политизирането на темата довежда до събития, чието разглеждане днес следва да получи своята справедлива историческа оценка. Борба за ятовия знак е историографско изследване, базирано на публикации, отразяващи правописните възгледи на ... |
|
|
"Започнах да разказвам тези истории, защото...ами, защото едно малко момиченце с руси косички ми каза една вечер... Преди обаче да ви разкажа какво ми каза една вечер това момиченце, трябва да спомена, че всеки път, когато го целувах за "лека нощ" и му пожелавах хубави сънища, пълни с най-прекрасни приключения, обикновено то искаше да му прочета приказка. Но веднъж най-неочаквано ми каза: – Аби! (Аз съм негова баба. Когато беше още по-малко и се учеше да говори, вместо "баби", започна да се обръща към мен с "аби". Така и остана.) – Може ли вместо да сънувам зайчета, да ми разкажеш ... |
|
|
Посвещава се на 100-годишнината от рождението на Петър Слабаков. Вечните времена е книга за огромния талант и отдаденост на изкуството, природата и хората Петър Слабаков. Точно такъв, какъвто повече няма как да се повтори, защото той се беше сраснал с времето, когато живя. Кой е Петър Слабаков и какво ни казват за него режисьори, артисти и близки хора? Какво ни разказва самият той? В това второ издание на книгата (след няколко допечатки на първото издание Петър Слабаков, който знае 3 и 300 през 2004 - 2005 г.), различното е, че го няма Петър Слабаков, няма ги сред нас и повечето от останалите герои в книгата. ... |
|
|
Ръководство за писатели от автора на Жената и природата и Хор от камъни: Личният живот на войната."Ако има една основна предпоставка за От тишината - звук, от нищото - нещо, то тя е, че всички човешки същества притежават творчески способности. Не само аз вярвам, че творчеството ни се полага по рождение, на всички нас. А и не само хората сме креативни природно. Живеем в креативна вселена. Помислете си само: зачатие, раждане, мутации, трансформации, случват се толкова често и понякога приемаме творчеството за даденост. Както в продължение на хилядолетия, младите катерички или сините сойки, розовите пъпки или сливите са ... |
|
|
Романът Ирасема 1865 г. е история за любовта между Ирасема - красива млада индианка от племето табажара, дъщеря на шаман и пазителка на тайната на бога Тупа, и Мартим - португалски воин, застанал на страната на враждуващото с табажарите племе питигуара. В Легенда за Сеара, както Аленкар определя творбата си, се срещат индианците и португалските заселници на земята, която днес се нарича Бразилия. Ирасема и Мартим имат син на име Моасир и това е първото, родено в Сеара, дете, което е истински бразилец. Ирасема е алегория на мита за основаването на Бразилия, а творбите на Жозе де Аленкар са смятани за опит да се хвърли ... |
|
|
Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Гимназия завършва в родния си град, а българска филология 9 в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като учител, библиотекар, журналист в Българско национално радио и в-к "Студентска трибуна", дълги години е редактор в отдел "Поезия" на списание "Пламък". След промяната е била директор на Издателство "Иван Вазов" и служител в администрацията на Министерство на отбраната. Рада Александрова е автор на стихосбирките: "Златните момичета" 1972, "Невъзможно бягство" 1975, "Коприва" 1977, & ... |
