В тишината си ти от Славена Николова е емоционална и лична стихосбирка, с която поетесата дебютира на литературната сцена и с нея изразява себе си, своята искреност и чувственост. Поезията ѝ е лека, напомня капки дъжд в летен ден, ненатрапчива и много ефирна - каквато е самата авторка."Ще ти позволя да ме докоснеш с думи, ако душите ни се слеят, телата ни ще ги последват.""Със сигурност можех да бъда листо, да танцувам безгрижно със вятъра, или пък цвят, в който да се влюбиш. Вероятно можех да бъда и птица и моят дом да бъде простора. Но се оказвам затворена в едно тяло, човешко, което вдишва ... |
|
Дзен притчи и приказки от Далечния Изток. Има една притча, в която се разказва за четирима Дзен ученици, които дали обет за мълчание. В течение на първия ден те мълчали без затруднения, но с настъпването на нощта лампите в залата започнали дразнещо да бръмчат. Първият ученик се обърнал към втория: – Не можеш ли да ги поправиш? – Нали щяхме да мълчим? - отговорил му той. – Глупаци, защо шумите? - гневно запитал третият. – Единствено аз мълча - отбелязал четвъртият. Тази кратка история съвсем точно показва какво се случва в главите на хората. В днешно време все по-рядко обуздаваме динамиката на своите мисли и успяваме да ... |
|
Ръководство за писатели от автора на Жената и природата и Хор от камъни: Личният живот на войната."Ако има една основна предпоставка за От тишината - звук, от нищото - нещо, то тя е, че всички човешки същества притежават творчески способности. Не само аз вярвам, че творчеството ни се полага по рождение, на всички нас. А и не само хората сме креативни природно. Живеем в креативна вселена. Помислете си само: зачатие, раждане, мутации, трансформации, случват се толкова често и понякога приемаме творчеството за даденост. Както в продължение на хилядолетия, младите катерички или сините сойки, розовите пъпки или сливите са ... |
|
"Един ден има живот... и тогава изведнъж се случва смърт." Така започва "Изобретяване на самотата" - книга събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху отношенията баща - син. Първата част на книгата "Портрет на един невидим човек" разкрива чувствата и спомените на Остър след смъртта на баща му, един саможив, откъснат от семейството, резервиран, студен човек. "Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен единствено през мъглата на собствената си самота". Но когато получава съобщение за смъртта му, той си казва: "Знаех, че трябва да напиша нещо за баща ми и че ако ... |
|
"Пустинята има Безпределни очи, защото Чистотата е очи, а мигът е Неведом. Морето говори, вълнува се. Планината шепти, ухае. Пустинята мълчи, за да чуе гласа на Тишината. В пустинята Покоят и Търпението са корона. В пясъчната буря, усмивката е Царство. В Пустинята едно е важно: да не пресъхне твоят вътрешен Извор. В бурята има вятър, а в сърцето има Тишина - Тишината диша. В Пустинята водата пее, а изгревът е поезия. Пустинята е особена Божия мисъл. Пустинята е в Бога, въпросът е: дали ти си в Бога. Пустинята е Пътят за изчезването в Безкрая. В Пустинята царува този, който може да задвижва Бога. В човека има нещо по- ... |
|
Съставители: Пламен Дойнов , Иван Станков. ... Сборникът представя текстове, четени за първи път на научната конференция "Тихата лирика в българската литература: от дискриминацията до канонизацията", организирана на 24 и 25 април 2015 г. във Велико Търново от катедра "Българска литература" при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и департамент "Нова българистика" на НБУ. Те коментират понятието и явлението "тиха лирика" в контекста на 70 -те години на ХХ век; експонират го като поколенчески знак, очертавайки зони на конфликти и точки на колаборация (или на приемственост?) с & ... |
|
Откъси от две от най-завладяващите произведения на Бел "Картини от Персия" и "Сирия: пустинята и засетите земи". ... Историята на Гертруд Бел е една от най-вълнуващите истории за жените пътешественички през XIX век. Тя е личност, изпреварила времето си, пример за приключенски дух в свят, в който всички привилегии са достъпни за мъжете. Бел учи нова история в Оксфорд в епоха, когато за жените това е било невъзможно. Дипломира се с отличие и проявява жив интерес към политиката. Тя е запален пътешественик и изследовател и пътуванията ѝ я отвеждат в Персия, Сирия, Ирак и по-надалеч. Бел документира ... |
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
Псалтирът е може би най-значителният и влиятелен сборник от религиозни поеми, писани някога. Той съдържа цялото богословие на Стария завет. През вековете псалмите са били използвани като фундамент на юдейската и християнска литургична молитва. В обществената молитва на Църквата те продължават да играят по-голяма роля от всеки друг сборник с религиозни текстове. Псалмите притежават изненадваща дълбочина, възхитителна и неизчерпаема актуалност. Те са хляб, чудодейно дарен от Христос , за да нахрани онези, които са Го последвали в пустинята. Томас Мъртън е американски поет и монах-трапист, един от най-влиятелните ... |
|
Нощите само са трудни. По перваза дъждът се разхожда със стъпки тежки и будни и въпроси, и думи ме глождят. Тишината е шапка – обемиста и дяволски мека, а Луната - бистра капка – в окото ми слиза полека. ... |
|
Неговата почти светкавична поява в литературното поле и досега впечатлява критиците, които се опитват да си обяснят как така току-що дебютирал автор, при това без каквато и да било институционална подкрепа, се превръща в една от най-значимите и влиятелни фигури в българската поезия... На какво се дължи този тъй феноменален и тъй рядко срещан в онези години успех, благодарение на който Борис Христов изведнъж се оказа централна фигура в българската поезия, хвален открито от почти всички и скрито ненавиждан от водещите фигури в тогавашното тоталитарно статукво? Как стана така, че трудната му поезия, чиито послания далеч ... |