Балчо Нейков е от първото поколение българи, които във вече Свободна България започват да осмислят тогавашното близко минало - поколението на Иван Вазов и Захари Стоянов . Той има неподражаем исторически усет - проявява интерес към всичко, което заслужава внимание, което трябва да се чуе и проучи, да се запомни и предаде на поколенията. В записките си Нейков дава ценна информация за ранната биография на Стефан Караджа, както и за живота, съдбата и борбата на българите изселници в Добруджа и Южна Русия през 50-те и 60-те години на XIX век. Нещо повече: той разкрива съдбата на българите в руско-турските войни, разказва ... |
|
"Бразилски храст" е какофония от дълги и кратки разкази, в които абсурдно, но безпроблемно съжителстват плъхове, лели, златни рибки, буржоа бохеми и хамали, Созопол, парижкият май 1968-а, любов, възмездия и какво ли още не. Една деликатна иронична игра на двусмислието. "Хроники на градското момиче, разказващо с еднаква лекота и за Париж, и за Лондон, и за Лос Анджелис, и за любимата си София. Една от малкото ведри книги, зачената в смутните времена на българския преход, "Бразилски храст" очарова с привидната си невинност и свежото си чувство за хумор." Алек Попов Велина Минкова е родена ... |
|
Марио Станчев, пиано Христо Йоцов, барабани Димитър Карамфилов, контрабас ... Една интересна формация представя музика на Марио Станчев, Христо Йоцов, Хърби Хенкок, Уейн Шортър и др., събрана в албума "Есенни листа в София". Музикантите Марио Станчев, Христо Йоцов и Димитър Карамфилов са част от европейския джаз елит. Всеки един от тях е с впечатляваща артистична кариера. Марио Станчев я започва в България и продължава във Франция, където е професор в основания от него джаз департамент в Националната консерватория на Лион; свири със знаменити музиканти в Европа, Азия и Америка; отличен е с награди от ... |
|
Ангел Русков е роден на 17 ноември 1948 г. в с. Овча могила, Свищовско. Основното и средното си образование е завършил в родното си село. След това учи в Стопанската академия в Свищов. Там известно време работи като докер на пристанището, а после става редактор във в. "Дунавско дело". Като студент, освен в "Дунавско дело", печата стихове във вестниците "Борба", "Студентска трибуна" и списание "Тракия". От есента на 1979 г. живее и работи в София. Първо е изкопчия, а от октомври 1981 г. - редактор в сп. "София". От 1985 г. работи в сп. "Отечество". След ... |
|
Въведение в историята на идеологическото моделиране на всекидневието през епохата на комунизма. ... "Труд, радост, отдих и култура" е книга от поредицата "Изследователски форуми", която съдържа две студии на Иван Еленков , писани по време на работата му в "Програма за независими изследвания в областта на социалните и хуманитарни науки" на Центъра за академични изследвания София. Първата проследява дейността на държавното мероприятие "Труд и радост", имало го от 1941 до 1944 г., и метаморфозите на наследилата го през 1945 г. отечественофронтовска служба "Отдих и култура на ... |
|
"През ноември 2020 г., когато чух за кончината на д-р Емил Илиев, журналистическата ми съвест проговори - защо при неизброимите си интервюта с големи имена от българската култура не бях се докоснала и до света на Човека, създал най-обичания джаз фестивал у нас? Точно година по-късно осъзнах, че съдбата е искала друго от мен - да открия този свят, като помогна за създаването на книгата Доктор Джаз. Това беше голямата мечта на гл. ас. д-р Татяна Вълова-Илиева от Клиниката по кардиология на ВМА, а за мен - чест да ѝ бъда спътник във вълнуващото ни пътешествие из дебрите на 73-годишния изумителен живот на нейния ... |
|
В своя монографичен труд Пеньо Столаров разглежда архитектурата на XX век като част от двуцентричния културен модел на европейската култура. В подкрепа на тази теза той сравнява архитектурните школи Баухаус в Германия и Вхутемас в Съветска Русия. В един кратък обзор авторът разглежда развитието на европейската архитектура до 60 -те години на XX век и обръща особено внимание на постмодерното котекстуално мислене в годините след това. За контекстуалното формообразуване съществена форма играят ограничено израсналите структури на европейските градове. Богатството на форми и присъствието на сгради от различни епохи на ... |
|
В книгата са разказани спомените на Милчо Георгиев - летец изтребител, командир на Трета ескадрила в 18-ти изтребителен авиополк охраняващ София. В гражданската авиация е командир на самолет Як-40 и на тежък тип карго самолет Ан-12. Роден e на 8 май 1933 г. в китното балканско селце Долна Бела речка, в полите на Стара планина, край гр. Вършец. Майка му - Ката, го ражда на нивата и пъпът му е отрязан със сърп. Има общо 10 350 летателни часа, от тях в бойната авиация - 2130 на реактивни изтребители. Като пилот е летял на 11 типа самолети: сред които и свръхзвуковия МиГ-19, а в гражданската авиация на Як-40 и Ан-12. Почива ... |
|
Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
В този свитък се съдържат трудовете на: Олег Георгиев Герасим Петрински Смилен Марков Калин Янакиев Симеон Младенов Слава Янакиева Гергана Динева Савина Петкова Георги Каприев Франсиско Петрарка ... |
|
"Едно мъжко момиче на Марко Видал е изпълнено с живот, който в основата си не е чужд, въпреки век и половина алафранга или тъкмо поради нея. Марко Видал прави на български това, което естествено се прави на всички световни литературни езици - да пишеш на тях, без да си етнически свързано лице. За български това изравняване с големите езици е уникално. Другото уникално в тази книга с оглед на българския поетически идиом е бруталисткото дефлориране на тукашния вечен свенлив реализъм с голямата паламарка на хомосексуалното и лявото в тандем." Владимир Сабоурин Марко Видал Гонсалес (1995, Санлукар де Барамеда, ... |
|
Адолф Кох е лютерански капелан - дворцов пастор на княз Александър I. В края на декември 1879 г., преди Коледа, пристига в България на служба на новоизбрания държавен глава. Той става свидетел на всички драматични събития, които бележат първите години след Освобождението, и ги описва в своята творба "Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му". Това е разказ за първия монарх на Третата българска държава, но и очерк за времената, в които българският народ е изправил глава и е положил основите на съвременното ни общество. Това е биография, но и ценен извор за историята на модерна България. Ролята и ... |