"Наскоро от Париж се върна Тургенев... Поет, талант, аристократ, красавец, богаташ, умен, образован, 25-годишен - не зная има ли нещо, с което природата да не го е надарила", пише Фьодор Достоевски на брат си Михаил през 1845 г. А по това време младият Иван Тургенев все още не е написал знаменитите си романи, както и "любовните" повести, част от които са представени в този том: "Ася" (1857), "Първа любов" (1860), "Пролетни води" (1872), странната и обсебваща "Песен за тържествуващата любов" (1881) и мистичната "Клара Милич" (1883). Всички те са ... |
|
На война и в любовта всичко е позволено! А когато двама влюбени воюват, забавлението е напълно гарантирано. Феминистка до мозъка на костите си, Пейтън се е борила усилено да успее в поприще, доминирано от мъже. Роден в богатство и привилегии, Джей Ди упорито я игнорира. Той е републиканец, а тя - демократ. Неговото семейство е много богато, а нейната майка е част от активистка организация. Той кара Бентли, тя използва градския транспорт. Той живее в луксозен апартамент, тя има скромен дом. Но и двамата са всеотдайни адвокати, които нямат изгубено дело в кариерата си. Вече осем години Джей Ди и Пейтън работят в една и ... |
|
От автора на Дванадесетата планета - Зекария Сичин . Човек още от най-древни времена разсъждава за непонятните загадки на вселената, живота... и отвъдното. Има ли някъде на Земята място, където след смъртта си човек може да се присъедини към безсмъртните богове? Къде е това място? Кой го е създал? И съществува ли днес? След дългогодишни усърдни проучвания, съчетаващи най-новите археологически находки с древни текстове и артефакти, изтъкнатият учен Зекария Сичин идентифицира легендарната Земя на боговете... и излага поразителни нови открития за Големите пирамиди, Сфинкса и други загадъчни паметници, чието истинско ... |
|
През декември 2013 г. английският пътешественик Левисън Уд отпива от изворче в гората Нюнгве в Руанда и се отправя на приключението на живота си: да извърви пеша поречието на Нил. Тънката струйка вода, която той следва на север, ще се превърне в най-великата река на Земята, завладявала въображението на хората още от времената на фараоните. В продължение на девет месеца Левисън изминава пеша близо 7000 километра през шест държави - Руанда, Танзания, Уганда, Южен Судан, Судан и Египет. Прекосява джунгли, блата и пустини, сблъсква се с пясъчни бури, лечителки вещици и кръвожадни крокодили и дори е арестуван от тайната ... |
|
|
|
Съставител: Венера Атанасова . ... "Живял някога в Индия... Скъпи читатели, настанете се удобно на гърба на слона, разтворете страниците на тази книга и да тръгваме на пътешествие в далечна и изпълнена с вълшебства страна. Не се притеснявайте, че може да се загубим, защото ще ни упътят не само хората, но и птиците, и животните - в Индия те говорят. Възможно е да срещнем страховити демони ракшаса или зли магьосници, ала винаги ще ни се притече на помощ някой добър индийски бог или доблестен син на раджа. А след премеждието ще ни поканят на пищната сватба на някоя прелестна принцеса. Побързайте! Махараджа Дханрадж, ... |
|
Отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Животът ѝ е суров, но простичък: битки и оцеляване. До деня, в който вижда на бойното поле невъзможното - своя брат, биещ се редом с врага. Брата, който преди пет години е умрял пред очите ѝ. Изправена пред неговата измяна и взета в плен от враговете си, тя трябва да оцелее цяла зима в село, където всеки е враг и всеки белег от битка може би е оставен от нея. Ала когато родното ѝ село и това на риките са нападнати от воини на безмилостен клан, смятан за легенда, Ийлин става още по- ... |
|
За дома като мост между миналото и бъдещето. Макар Франсис Мейс да е световноизвестна най-вече с пътеписите си, тя не спира да търси значението на понятието дом, където и да отиде. Място под слънцето изследва страстта ѝ към къщите и нещата, които ги запълват: стари книги, вкусна храна, любими приятели, изкуство и семейни ценности. След като е живяла в шест американски щата, Италия и немалко временни жилища - общо шестнайсет къщи, авторката стига до извода, че мястото, на което се намираш, до голяма степен определя същността ти. Дали представата за дома е неизменна, или се променя с времето? Как тези четири стени, ... |
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
Книга втора от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". ... Елена и Лила са много повече от приятелки или дори сестри - животът на всяка от тях сякаш зависи и се развива като функция от живота на другата. Във втората част на тетралогията пътищата им обаче се разделят. Красивата Лила, надарена с необикновен ум и артистични заложби, се омъжва за богат собственик на магазин. Елена продължава обучението си и развива подчертан вкус към интелектуални занимания. "Новото фамилно име" е роман, богат на събития и неочаквани обрати. Една от двете героини ще изживее бурна любов с привлекателния ... |
|
Марек Биенчик (1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби "Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят" (бълг. изд. 2002) и "Книга на лицето" (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда "Нике". Биенчик пише "Психиатрична болница "Творки" през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от ... |
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |