Иван Хаджийски е велик ум. Той живя кратко, но остави огромно по значение, тематика и решени проблеми творчество, което все още не е анализирано, тълкувано и оценено според неговата стойност и принос в историята на българската философска мисъл. Неговото дело трябва постоянно да се изучава и изследва, защото е многостранно и още не е прочетено така, както трябва. Българската мисъл не може да върви напред, да се обогатява и усъвършенства, да прониква в същността на проблеми и да извежда адекватни решения без делото на Иван Хаджийски. Специалната поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва ... |
|
Един малчуган, съвсем неволно, посочи твърде съществен момент от националната ни психология. В едно телевизионно състезание хлапето каза: Тодор Живков е управлявал дълго България и българите са го обичали, без да знаят защо... ... |
|
Борба В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: Богат е, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Христо Ботев Стихотворението Борба е публикувано частично за пръв път във в. Дума на българските емигранти през 1871. ... |
|
"Фрагмент след фрагмент Любомир Котев добросъвестно потъва в загадъчната материя на народната душа. Той върви по проверени пътища, опира се в своето изследване на водещите принципи на доказаните от историята наши народоведи. И тук се сблъскваме и с второто сериозно качество на тази книга - авторът не заема позиция, а се издига над разглеждания обект. Той не си позволява ни за миг да отправи критични бележки към българската нация, макар че разсъждава върху избуяването на такива отвратителни качества като завистта, омразата, злобата, философията на преклонената главичка, келепирджийството - все беди, измъчващи нашия ... |
|
Любомир Котев е предприел едно мамещо пътешествие към бездните на българската душевност. Може би в самото начало и той не е съзнавал колко дълбоки са те. Но когато целта е ясна, а каузата - благородна, самото Провидение помага. ... |
|
Един нашенец ме удиви с прозрението си, че сънят е нещо уморително. Още по-удивително е обаче твърдението на сърбите, че черногорците, като се събудят сутрин, си почиват някое време от спането. На Балканите, оказва се, вселенската умора затиска трайно не само отделни индивиди, но и цели народи... ... |
|
В книгата "Социология на философията" се изхожда от предпоставката, че съществуват и би следвало да бъдат изследвани външни за философията сама по себе си потребности от едни или други идеи, които благоприятстват тяхната поява и разпространение: потребността от най-общи отговори на един или друг въпрос, които да са своеобразна координатна система, в която да се вкарват конкретни отговори на съответни проблеми - светогледна потребност потребността от фундаментален отговор на въпроса защо човек трябва да върши или да не върши различни неща - нормативно-ценностна потребност, от която зависи съществуването и ... |
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
Чрез биографиите на тримата видни политици и държавници Петко Каравелов, Стефан Стамболов и д-р Константин Стоилов, определяни от летописеца на Третата българска държава Симеон Радев като строители на съвременна България, Антон Страшимиров е успял да разкаже най-важните моменти от българската възрожденска и следосвобожденска история. Тримата са и най-видни представители на народа ни от времето на Българското възраждане до началото на XX век. Дълг и чест са свещените думи, гравирани по сабите на храбрите български кавалеристи на генерал Иван Колев, донесли на родината величави победи и неувяхваща слава със своя ... |
|
Сборникът е съставен от есета, обединени от общата тема за взаимовръзката между психологическите и социологическите фактори в развитието на човека. В този том са обединени "моделът на Фройд за социалните детерминанти", "хуманистичното планиране", "едиповият комплекс", "теорията на майчиното право". "Този сборник от есета, писани в различно време между 1932 и 1969 година, са обединени от общата тема за взаимовръзката между психологическите и социологическите фактори. Решението да се публикуват ранните ръкописи, първоначално издадени на немски език, беше взето, защото те все ... |
|
В своята философия на историята Хегел въвежда две знаменити понятия, приложими изцяло към българския преход - "хитрост на разума" и "ирония на историята". Най-общо зад тях стои идеята, че хората имат едни намерения и преследват едни цели в историята, но се получава нещо съвсем различно. Това е валидно в много висока степен и за българския преход, възприеман от голяма част от неговите активни участници и от голяма част от населението като "големият грабеж" и "голямата измама". И сериозният анализ следва да открие именно в какво се състои "иронията на историята" на ... |
|
Книгата разглежда основните концепции, идеи и емпирични открития на позитивната психология. Представени са темите за добрия живот, благоденствието, щастието, постиженията, смисъла в живота, позитивните емоции, потока, насладата. Засегнати са оптималното функциониране и силните страни, позитивните отношения и устойчивостта при сблъсъка с предизвикателствата и възможността за преодоляване и развитие. Разгледани са и темите за духовността, мъдростта, креативността, емпатията, алтруизма, благодарността и прошката, както и различните позитивни психологически интервенции и терапии за постигане на благополучие, здраве и ... |