С третия роман "Каменната жена" от четирилогията за историята на исляма Тарик Али за сетен път доказва майсторството си на разказвач. ... Всяко лято, когато жегата и скуката нападнат Истанбул, семейството на високопоставения служител и доверено лице на султана Искандер паша се премества в прекрасното си имение на брега на Мраморно море. Така започва и лятото на 1899 г., но този път лятната почивка е по-различна. Искандер паша получава инфаркт и това е поводът да се събере цялата фамилия. След няколко години в немилост, поради неравностойния си брак с обикновен училищен инспектор, при това грък, се завръща и ... |
|
След като един "повод за небе" (1993) "на 22" (2004), скрит в "апокриф за дъжд" (2004), прораства в "небе на 33" (2007), Азиз започва "околосветска обиколка на липсата" (2016), но междувременно установява, че земята е плоска и решава да я доведе до край поне на думи, които години наред, още преди да са видели бял свят, затиска между кориците на тази книга. Смазани под тежестта им, те я преброждат от кора до кора и като не откриват никакъв изход, се групират в стихотворения и започват да дебнат от страниците ѝ за читателски ръце и очи, по които да се изкатерят навън. ... |
|
Салвадор Дали (1904 - 1989) рисува илюстрации за Алиса в Страната на чудесата през 1969 г. за лимитирано издание от 2700 броя. Художникът подписва лично всяка от 12 -те картини за всяка от главите в книгата. Изборът на Дали не е случаен, нито се дължи на голямата му слава. Сюрреалистите, към чието течение принадлежи художникът, смятат книгата на Луис Карол (1832 - 1898) за първото сюрреалистично произведение."Бялата лодка се плъзга по водите на Темза, а плясъкът на греблата се редува с гласа на Чарлз Доджсън, който разказва чудата история на трите дъщери на декана на колежа Крайс Чърч - Хенри Лидъл. Главна ... |
|
Пробуждането на една саудитска жена. ... "От първите редове - със зловещите среднощни удари по външната врата от агентите на тайната полиция, до последната страница на книгата си, Манал ал-Шариф грабва вниманието и държи читателя в постоянно напрежение. Този невероятен трилър обаче не е плод на фантазията, а изстраданият автобиографичен разказ на една съвременна саудитска жена, родена в самата люлка на исляма - свещената Мека. Всъщност, става дума за пътуване във времето - от средновековните порядки на девическото училище, ритуалните обиколки на свещената Кааба и изтезанието на женското обрязване от кварталния бербер ... |
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стои селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
"З а съжаление, в този изгубил всякакъв самоконтрол свят, в тази страна, отдавна изчерпала призванието си да бъде родина, аз няма с кого да споделя съкровените си тайни, освен с теб..." Така започва мъчителното признание на главния герой на романа до неговата любима - красивата еврейка Естер. В поредица от писма, написани в една хотелска стая, Шехсувар не само изповядва силните си незатихнали чувства към жената, в която е бил страстно влюбен като млад, но разказва своя живот на професионален революционер, който работи всеотдайно за каузата родината му да се промени към по-добро. Равносметката се оказва горчива. ... |
|
"Поезия. Навсякъде между пластовете разпръснати знаци... Писането му е наситена със смисли сдържаност. Без нищо излишно - изцяло чистота. Да, това е точната дума - чистота. Но днес това звучи като "бяла врана". Може би той наистина е бялата врана в съвременната поезия. Много ми е трудно да го определя. Усещам го толкова близък, че не мога да направя дистанцията, за да говоря. А "Покрив (и други основания)" е най-прекрасната му книга..." Екатерина Йосифова ... |
|
"Обикновено давам думата на двама герои. Този път са девет. Направих всичко възможно, за да проникна в бандата им, и успях. Деветимата герои на тази книга се познават само виртуално, но са верни приятели, отдали се на една обща цел: да се борят срещу злото. Те са извън закона, но са на страната на доброто. Те са гениите на дигиталния свят. Хакерски атаки, секретни материали, тайни, разобличение на тези, които искат да завладеят света, преследване по улиците на Осло, Париж, Мадрид, Тел Авив, Лондон и Истанбул - борбата може да им струва живота. Този път не ми се налага да се сбогувам с тях на последната страница. ... |
|
Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви. Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на ... |
|
Второ издание. ... Манастирът "Хòра" в Истанбул съхранява едни от най-добрите образци на византийските мозайки - все още, до днес. Сградата - изключителен паметник на средновековната византийска архитектура; вътрешната украса - забележителен артефакт от периода на Палеолозите. След падането на Константинопол той е превърнат в храм, посветен на исляма, затова днес е познат с името "Карие джами" (Kariye Camii). След Втората световна война сградата е реставрирана и оттогава функционира като музей. Съхранените стенописи и мозайки по стените и купола на католикона - изпълнени във високия стил на това ... |
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стои селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стой селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |