"Роден съм през първата половина на миналия век. Започнах да готвя малко по-късно. Първата ми сполучлива гозба бе пуйка с кестени, която сготвих за Нова година. За следващата Нова година сготвих патица с портокали. В Япония ме научиха да варя ориз според местните традиции. Прилагал съм наученото в морски заливи и в открито море. Вкусът на ориза по японски е малко скучен, но може да се освежи с пържени скариди, суджук на тиган или с най-банално русенско варено. В Антарктида всички са готвачи, когато им дойде ред да дежурят по кухня. Там човек рядко разполага с достатъчно продукти, за това готвех прости манджи - ... |
|
|
"Балсам от Гълъб" е книга, съдържаща тринадесет разказа. Историите черпят огниво от библейските теми и добродетели. Числото тринадесет надхвърля възможната фаталистка интерпретация и прави алюзия за броя на присъстващите на Тайната вечеря, малко преди разпятието. Всеки от героите носи своята болка и вина на трапезата на живота, в миг се превръща в предател или предаден, но никой не е отхвърлен от Него. Той идва, за да промени устоите ни из основи, да научи човека на вяра, надежда, смирение, доброта, прошка, обич. За всеки има вино и хляб! Животът обаче бележи с рани всички, без изключение. Някои видими, други ... |
|
|
"Вече в по-напреднала възраст Боян Магът решил да се засели и усамоти в едно китно селце, сгушено в топлите гънки на Балкана. След като беше пребродил надлъж и нашир земята и беше разнесъл много мъдрост из села и градове, той решил, че е време да види плодовете на усилията си и да даде отчет пред Бога. Навсякъде, където кракът на мъдреца беше стъпвал, изобилието идвало като пълноводна река, градините наоколо цъфтяли и давали изобилен плод. Хората се радвали на мир и благоденствие и живеели в съгласие и добросъседство. Скоро обаче богатата трапеза и изобилието на всякакви блага ги наситили дотолкова, че те се отдали ... |
|
|
"Хапките, които все по-често вече заместват традиционните ни пищни български трапези, не са нещо ново. Те водят началото си от едни от най-известните световни кухни и са познати под различни имена - тапас в Испания, антипасти в Италия, дим сум в Китай, тифин в Индия, мезе в Средния изток... Новото е, че вече не се поднасят само като аперитив, а и като основно меню при семейни чествания, сватби, детски празници и всякакъв вид партита. Смята се, че родината на хапките е Испания - в Андалусия те са известни отпреди няколкостотин години под името тапас. Думата тапас означава покриване. Смята се, че традицията се зародила ... |
|
|
Това е един роман за прехода, отличаващ се с неподправеното си чувство за хумор. Наситен е с ирония, с абсурдни и трагикомични ситуации, а колоритността на героите е подсилена с техния твърд врачански диалект. Слухове за заровено тракийско съкровище, аромат на младо вино и подкани за игра на карти някак все изместват по приоритет скучните притеснения за бъдещето... "Историята на този роман може да се приеме и като фигура от сюжета му. Тя започна след запознанството ми с Рей Бредбъри на представянето на книгата му "Сляпо каране" в Чикаго, с разговори далеч от литературата и писателския занаят. Тогава бях ... |
|
|
471 непубликувани песни от гр. Етрополе и региона. Ангел Добрев е роден на 09.01.1957 г. в с. Ямна, Етрополско. Първоначално учи музика в читалището в гр. Етрополе, а през 1971 г. постъпва в НУФИ "Филип Кутев" в гр. Котел. По-късно завършва и АМТИИ в гр. Пловдив. От 1982 г. свири на гъдулка в състава на Оркестъра за народна музика при БНР. До днес той е създал повече от 400 авторски произведения, в това число: музика за нестандартни състави, за симфоничен оркестър, обработки за народен хор и оркестър, музика за брас квинтет, за духов квартет; за фестивала "Златния кос", музика за духови оркестри и др. ... |
|
|
Книга за Кирил Христов. ... "Първоначален тласък за книгата ми даде стъписването и недоумението на младите хора, когато чуят името. Те питат: "Кой е Кирил Христов?" Литературните програми на училищата неизбежно се обновяват, техният обем не е безкраен и под натиска на новите автори биват изтласквани някои по-стари. Той има тази нещастна участ. Но въпреки всичко, мястото му на класик на българската литература не може да се оспорва. Пророчество е епитафията на поета: "- Ти, който цял живот безумствуваш за слънце, как ще лежиш в тъма и студ, довека сам? - Щом закопаят ме, ще бъда като зрънце: обилния си ... |
|
|
В България думата сирене обикновено се използва за бялото саламурено сирене, но всъщност има хиляди видове със свои специфични характеристики, получени в зависимост от вида мляко, технологията, мястото на производство. Общото за всички сирена е, че се получават след коагулация на белтъчините в млякото, обикновено след прибавяне на сирище, след което коагулиралата маса се отцежда от остатъчната суроватка. Следва процес на узряване на сиренето, като през това време то променя вкуса и вида си. Сиренето може да се сервира с вино на официални обеди и вечери, като вечер се сервира между главното меню и десерта или накрая. С ... |
|
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
|
"Преди да настъпи последният ден от един живот, се отправят послания. В необичайната си проза Пенка Славчева ги втъква в червни нишки. Метафорично кръвта ѝ прелива в чаша, непреляла от очаквани радости. Залезът ѝ - червен като всекидневните ѝ рокли, като изгревите, които посреща, като червената роза, пръскаща ухание и греховност. Късите ѝ изречения са глътки от виното на празниците ѝ - празници-разпятия. Тя не отпъжда Ева от себе си, не се отказва и от Магдалена. Хваща се за ръка с обитаващите и свободната, и робската земя. Изповядва, че е невъзможно една душа да живее в една плът, не ... |
|
|
Това е интересна, любопитна и полезна книга. За пръв път се прави опит да се съберат кулинарните дирения на Петко Славейков от 1870 г., на Богомил Даскалов от първата половина на ХХ век и на Ирина Димитрова от наши дни. Ведно да се представят най-известните и използвани рецепти от традиционната тревненска кухня и от пъстрия и многолюден Цариград. От книгата ще научите за невероятните умения на българите да използват родни продукти и да приготвят вкусни гозби. Ще научите още за празничните трапези, за начина на хранене и за преклонението на предците ни пред храната и общата трапеза. Подправени с пиперливия език на ... |
|
|
"Посвещавам тази стихосбирка на любовта - на нежната, на дивата, на възможната и невъзможната, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която като полъх на вятър ни докосва днес, на тази, която дава топло обещание за утре, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, да разпилява всичко в нас и да го подрежда отново, да бъде нежно жестока и жестоко нежна, на тази, която владее всичко в нас, до последната точица, а ние съвсем съзнателно или несъзнателно се оставяме да бъдем разтопени от ръцете ѝ, на тази, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най- ... |
